Златните мостове – хижа "Кумата" – Черни връх

Пътеката за хижа "Кумата" започва от самата каменна река на Златните мостове и продължава покрай нея по стръмен участък, където за улеснение има широки дървени скари и стъпала. Когато е влажно обаче и особено есенно време, когато влагата започва да се заледява, същите тези дървени скари и стъпала стават толкова хлъзгави, че ходенето по тях на практика е невъзможно. За щастие покрай тях има метален парапет, за който можем да се държим, докато бавно напредваме по хлъзгавите дъски. Зимата целият този участък се заледява, но тогава се предполага, че ще сме сложили котки и няма да имаме проблем с пързалянето.

След като изкачим стръмнината, пресичаме Владайска река по дървено мостче и подминаваме разклона за ски писта "Ветровала". Оттук до хижата остават още няколко сравнително стръмни участъка, редуващи се с по-полегати отсечки. На две-трети от началото, малко преди пътеката да пресече асфалтовия път, при разклона за местността Боерица вдясно ще подминем чешма, която работи целогодишно.

Върви се през гора през цялото време освен пет минути преди хижата, където пътеката пресича каменна река.

След хижа "Кумата" тръгваме по каменни стъпала през гората и излизаме на черен път, от който скоро ще се отклоним вдясно. Тук пътеката ни съвпада с коловете на зимната маркировка, чиято номерация намалява в посока върха. Скоро ще пресечем Владайска река отново, пак по дървено мостче и ще излезем на широка поляна. Тук има разклон - маркираната пътека тръгва леко вляво по поляната, но тъй като там често е мочурливо, по-добре да тръгнем по бетонния път вдясно, който върви почти успоредно на пътеката. И в двата случая ще излезем при заслон "Конярника". Тук изоставяме коловете на зимната маркировка и тръгваме направо по ски пистата под изоставения ски влек, чиито големи двукраки стълбове ще видим пред нас. Този уачстък е стръмен и тъй като вече сме на открито, тук лятото може да стане голяма жега. Изкачим ли се обаче, горе на платото, на което ще излезем, обикновено подухва вятър. Тръгваме по равната (и леко спускаща се) пътека вляво, където отново срещаме зимната маркировка. Заслон "Три кладенци" ("2050") ще ни се падне вдясно от пътеката. Подминаваме заградено с метална мрежа водохващане, а след това и двете отклонения вдясно за хижа "Селимица". После равният участък приключва и започваме последното изкачване към върха, което преминава покрай заслон "Самара" и става по-стръмно преди Черни връх, но там колчетата на зимната маркировка се сгъстяват, тъй че не бива да се обезкуражаваме от бройката, която пише на табелките им - стръмният участък не е дълъг.