Планински хижи

Намира се в местността Ранчово градище. До хижата се стига по 3 км асфалтов път от пернишкия квартал "Ралица".

Хижа „Алеко“ е най-старата хижа на Витоша и втората най-стара хижа в България, след хижа "Скакавица". Построена е през 1924 г. от туристическо дружество “Алеко Константинов”- клон на БТС. Днес хижата е част от „100-те национални туристически обекта“. Тя служи като основен изходен пункт за изкачването на първенеца Черни връх (преходът отнема около час и половина) и е част от международния туристически маршрут E-4. През зимата районът се превръща в сърцето на ски спорта на Витоша, разполагайки със ски влекове, писти с различна трудност и професионален ски гардероб.

Работно време на кухнята: 7:00-10:00 (закуска), 12:00-18:00 (обяд) и 19:00-21:30 (вечеря). Столовата се заключва в 22:30. В района на хижата има отличен обхват на А1.

Разположена сред иглолистна гора в местността Мачовото, недалеч от връх "Острица".

Столовата и чайната са отворени всеки ден от 08:00 до 19:00 ч. Предлагат се топли супи, аламинути, скара, топли напитки (чай, кафе), сладкиши и бира. Предверието е отворено денонощно през цялата година за аварийно убежище при лошо време. В заслона можете да получите печат за Черни връх, който е част от инициативата „100-те национални туристически обекта“. Сградата е споделена между заслона, метеорологичната станция на НИМХ и пост на Планинската спасителна служба.

Намира се в местността Сврачар, недалеч от Копитото, Дендрариума и Златните мостове.

Хижа "Кумата" се намира в южната част на местността Боерица. Тя е класическа спирка по маршрута от Златните мостове за Черни връх. Кръстена е на един от първите български алпинисти - [Крум Новаков - Кумата](https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1%80%D1%83%D0%BC_%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%B2_%E2%80%93_%D0%9A%D1%83%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B0), който е сред инициаторите за построяването ѝ.

„Бай Кръстьо“ е обслужван заслон и едноименна местност, разположена на северния склон на Витоша. Мястото носи името на емблематичния планинар Кръстьо Грозев, който превръща това място в притегателен център за туристите още в средата на миналия век. Заслонът не е място за нощувка, а по-скоро обект за кратък отдих и хранене.

Намира се в местността "Заврачица" в Източна Рила, на левия бряг на Права Марица. Хижата е пункт от европейския туристически маршрут Е-8. Отоплението в хижата е на печки с дърва. Тоалетните са външни, залепени за сградата на хижата. Замислена е като стратегическо свързващо звено между хижите около върховете Мусала и Белмекен, както и като отлична изходна база за ски туризъм по близките склонове. Първата сграда е малък високопланински заслон със застроена площ от едва 60 кв. м. Поради големия интерес и развитието на туризма, в периода 1963 – 1965 г. старото едноетажно каменно здание е разширено и включено в съвременна двуетажна постройка, която оформя днешния облик на хижата. Повече информация за хижата може да се намери на [planinari](https://planinari.com/hija-zavrachica-rila/), както и в [GoWhere](https://gowhere.bg/mesta/planini/hiza-zavrachitsa/).

Много добре поддържана хижа, разположена в иглолистна гора в местността Миликини ниви, недалеч от село Костенец. До хижата има поляна с беседки.

Номенклатурно Кикиш е заслон, но предлага условия, сравними с тези в една добра хижа. Стопанисва се от Васил Лазаров, който я обновява и поддържа с помощта на приятели и доброволци. За десет години те успяват да превърнат пустеещата и рушаща се сграда в място, любимо на хиляди планинари. Пред хижата има малко изкуствено езеро и поляни с жезлонги.

Разположена в иглолистна гора в местността Боерица, хижа "Планинарска песен" впечатлява с архитектурата си, изпълнена в алпийски стил. Само на пет минути от нея се намира каменна река, от която се виждат няколко планини от Краище, най-западната част на България, чиито стъпаловидни силуети са особено красиви по залез. В двора пред хижата е построена сцена с амфитеатрално разположени пейки.