Маршрути

+
59 маршрута
+ Добавяне на маршрут
Сортиране:
Спирка "Дендрариума" - Игликина полянаЛесен
Туризъм·ВитошаЛесен
0.9 км·25 мин·69 м·83 м
Това е кратък, но разнообразен маршрут. Ще минете покрай две езера в местността Дендрариума, ще слезете по камениста горска пътека до Планинишка река, която ще пресечете по дървен мост, след което ще се изкачите до широката и, пожелавам ви, слънчева Игликина поляна.
Спирка "Дендрариума"Игликина поляна
Хижа "Момина скала" - Хижа "Септември"Лесен
Туризъм·ВитошаЛесен
0.99 км·20 мин·40 м·51 м
Кратка разходка по почти равна и добре поддържана горска пътека. Поляната пред хижа "Момина скала" е отлично място за пикник, поради което през уикенда може да бъде доста населена.
Хижа "Момина скала"Хижа "Септември"
Хотел "Алпинист" (ЦПШ) – Хижа "Мальовица"Лесен
Туризъм·РилаЛесен
2.87 км·55 мин·276 м·0 м
Това е класическата пътека за хижа "Мальовица" от бившата Централна планинска школа (ЦПШ). Представлява полегат черен път, застлан с чакъл и камъни. Движи се през иглолистна гора покрай река Мальовица. Маршрутът е лесен и подходящ за малки деца.
Хотел "Алпинист" (ЦПШ)Хижа "Мальовица"
Хижа "Белмекен" - Връх БелмекенСредно труден
Туризъм·РилаСредно труден
2.9 км·1 ч 30 мин·405 м·3 м
Преходът към връх Белмекен започва с лека разходка покрай брега на Равничалското езеро, която ще ни послужи за загрявка за стръмния участък, който следва. Но не се плашете - стръмнината е кратка, а камъните, по които се върви, сравнително големи и стабилни. След това излизаме на приятното тревисто било, по което имаме малко време да си поемем дъх, докато вървим по почти равния участък преди финалното изкачване към върха. А това изкачване, макар да е по пътека сред тревата, е доста стръмничко и не много късо. Но пък когато излезем на върха, ще видим една доста голяма част от Рила и Родопите, а слезем ли малко по югоизточния му склон, можем да погледнем язовир Белмекен от високо. В района често се виждат диви кози, а ако извадим късмет, можем да видим и елегантния братовчед на мармота - лалугера, чието най-високо местообитание на Балканите е именно района на върха.
Хижа "Белмекен"Връх Белмекен
Хижа "Рилски езера" - хижа "Седемте езера"Средно труден
Туризъм·РилаСредно труден
1.89 км·45 мин·176 м·98 м
Малко след хижа "Рилски езера" пътеката има кратък стръмен участък, който може да ни се стори обезкуражаващ. Но преодолеем ли го, останалата част от маршрута е почти равна. През повечето време ще виждаме Долното езеро, което ще ни се падне долу вляво. Малко преди хижа "Седемте езера" ще пресечем малко поточе, което всъщност е река Джерман - реката, в която Седемте езера се оттичат. Следва още едно изкачване, този път много по-кратко, и веднага след него се озоваваме на брега на Рибното езеро, където е и самата хижа.
Хижа "Рилски езера"Хижа "Седемте езера"
Кирилова поляна - Тиха Рила - хижа "Рибни езера"Средно труден
Туризъм·РилаСредно труден
11.66 км·3 ч·806 м·36 м
Хижа "Рибни езера" най-често се посещава от кантон "Тиха Рила", тъй като до него достига черен път от Кирилова поляна, подходящ за високопроходими автомобили, а оттам до хижата остава само около час по стръмна, но добре маркирана пътека през клек и полянки. Асфалтът свършва на Кирилова поляна, тъй че е възможно да оставим автомобила си там и да вървим по черния път до Тиха Рила пеш, както е описано тук. Кирилова поляна и Тиха Рила се намират в долина с малко вятър и много вода, тъй че е добре да се запасим с репелент срещу комарите, които там се срещат в изобилие.
Кирилова полянаХижа "Рибни езера"
Златните мостове – Хижа "Композиторите"Лесен
Туризъм·ВитошаЛесен
1.28 км·20 мин·109 м·20 м
От автобусната спирка на Златните мостове се тръгва по шосето и се върви десетина минути. След два големи завоя се хваща горска пътека, която се отклонява вдясно от пътя. Втората ѝ половина е стръмна, но за улеснение са направени каменни стъпалца. Тази пътека извежда на широката поляна пред хижата.
Златните мостовеХижа "Композиторите"
Хижа "Скакавица" – Хижа "Рилски езера"Средно труден
Туризъм·РилаСредно труден
2.91 км·1 ч 14 мин·289 м·35 м
Това е един от вариантите за преход от хижа "Скакавица" до хижа "Рилски езера". Маркировката в началото е изобилна, но след първия разклон става неясна и започва да се губи, което не е без значение, защото привидни отклонения и не съвсем очевидни завои не липсват. Въпреки това тя е напълно проходима и ако си помагаме с приложение или устройство за GPS навигация, не би трябвало да имаме проблеми.
Хижа "Скакавица"Хижа "Рилски езера"
Хижа "Ловна" – Хижа "Вада"Средно труден
Туризъм·РилаСредно труден
2.87 км·1 ч·32 м·256 м
Пътека през гората, подходяща и за лятото, и за зимата. Ако сме на поляната пред хижа "Ловна", трябва да обиколим сградата отдясно и в началото на гората там ще видим табелката за хижа "Вада". Тръгваме през гората, преминаваме покрай водната турбина, захранваща с ток хижата. Вдясно от нас се пада река Джерман, която скоро ще пресечем по дървено мостче. След мостчето има кратко изкачване през гората, след което слизаме до един от многото черни пътища в тази част на Рила. Тръгваме вдясно по него и вървим, докато стигнем първия ляв завой, при който има табелки и информационно табло. Там продължаваме направо през гората по която и да е от двете пътеки пред нас - лявата пътека е по-полегата и оттам минава официалната маркировка, но съдейки по степента ѝ на утъпканост, хората сякаш предпочитат да минават по стръмната пътека, която се изкачва право нагоре. След кратко и стръмно изкачване излизаме на разклона, при който нашата пътека се слива със синята маркировка, идваща от хижа "Седемте езера". Продължаваме право напред - по черния път, който слиза стръмно през гората, и вървим по него, докато стигнем мостчето над реката до хижа "Вада". Това е река Прав искър - един от многото притоци на Искър. Малко след мостчето ще видим и самата хижа.
Хижа "Ловна"Хижа "Вада"
Хижа "Вежен" - село РибарицаСредно труден
Туризъм·Стара планинаСредно труден
10.16 км·3 ч·122 м·1139 м
Пътеката е доста стръмна в участъка от хижа "Вежен" до разклона за хижа "Бенковски".
Хижа "Вежен"Разклон за хижа "Вежен" и хижа "Бенковски"
Заслон "Тевно езеро" – Хижа "Безбог"Средно труден
Туризъм·ПиринСредно труден
7.05 км·3 ч·280 м·576 м
Това е един от по-бързите варианти за слизане от заслон "Тевно езеро", ако планираме да хванем лифта от хижа "Безбог" след това. Пътеката е разнообразна, но предимно камениста, а в участъка след Лявата Краледворска порта до Самодивските (Краледворските) езера - много камениста, с клатещи се големи камъни, и когато слезем на Поповото езеро и решим, че трудното е преминало, ни чака финалното качване и слизане до хижа "Безбог".
Заслон "Тевно езеро"Хижа "Безбог"
Хижа "Вихрен" – Заслон "Тевно езеро"Труден
Туризъм·ПиринТруден
10.73 км·7 ч·951 м·399 м
Маршрутът от хижа "Вихрен" до заслон "Тевно езеро" през Типиците е част от европейския туристически маршрут Е4. Той е дълъг билен преход в централната част на планината и при добро време предлага видимост към десетки ледникови езера, тъй като преминава покрай или над групите на Бъндеришките, Василашките, Типицките, Башлийските, Чаирските, Валявишките, Превалските и завършвайки при най-голямото от Малокаменишките езера - Тевно езеро. През цялото време теренът е алпийски и върховете, през които пътеката минава или към които предлага гледки - скалисти, с тревни участъци и тук-таме хвойна и клек. Общата денивелацията е под 1000 метра, но тъй като теренът често е каменист, а вървенето по едри и често клатещи се камъни уморява, преходът изисква прилична физическа издръжливост. След Башлийска порта по основното било вода няма, а по него е по-голямата част от прехода, тъй че е добре да се запасим с повечко. Участъкът при Типиците е известен като Малкото конче по аналогия със скалния ръб между върховете Кутело и Бански суходол, тъй като там ридът се стеснява значително, но за разлика от Кончето, пътеката тук не е осигурена с въже. Това обаче не бива да ни плаши, защото по-опасните участъци са предимно откъм източния склон на рида, тъй че нашата цел е да минаваме от западната му страна, когато това е възможно. Начало на маршрута Маршрутът започва с кратко, но стръмничко изкачване от паркинга пред хижа "Вихрен" към поляната, която се намира югозападно от хижата, след което продължава през обрасъл с клек участък до дървеното мостче над Бъндеришка река. В този участък пътеката ни, която е маркирана с червени ленти, съвпада с маркираната в синьо пътека за хижа "Синаница", но преди мостчето двете пътеки се разделят. Ние пресичаме мостчето и продължаваме към Бъндеришките езера, първото от които е само на пет минути от нас. Езеро Окото След мостчето има табелка, която сочи вляво от основната пътека. Кратката отбивка, която тя маркира, ще ни отведе до малкото езеро Окото, първото от групата на Бъндеришките езера. То е разположено в сравнително изолирано седло, тъй че отидем ли до него, ще имаме усещането, че сме дълбоко в планината, макар да сме в действителност все още съвсем близо до цивилизацията. В езерото се отразява силуетът на Бъндеришки чукар, чиято пирамидална форма е ясно видима от нашия ракурс. Бъндеришките езера След кратка разходка покрай десния бряг на езерото Окото слизаме обратно на пътеката, която в началото върви по поляната покрай реката, но скоро започва да набира височина и теренът да става по-каменист. Следващото езеро от групата на Бъндеришките езера, Рибното, ще ни се падне вдясно и за да стигнем до него, ще трябва да направим крарко отклонение от маршрута. Имайки предвид, че ни чака дълго и трудно ходене, трябва добре да помислим дали ще имаме сили за такива отбивки, когато стигнем до разклона за това езеро, пък и след още малко изкачване по нашата пътека ще можем да го видим отвисоко. Езера по пътя няма да ни липсват. След като се изкачим малко по нашата пътека, сред скалите и клека под нас ще се покаже част от Рибното Бъндеришко езеро, отклонението за което, предполагам, подминахме. А след още двеста метра положителна денивелация стръмната пътека ще ни изведе до третото Бъндеришко езеро по пътя - Жабешкото. Тук пътеката ни се отклонява вдясно, а напред продължава зелената маркировка за хижа "Демяница" през Тодорината порта. Вдясно от нас е Бъндеришки чукар, а зад нас, от другата страна на долината на Бъндеришка река, се издига един друг пирамидален връх - Муратов. Следва кратко слизане, което ни отвежда до брега на Дългото Бъндеришко езеро. След това езеро започва истински труден участък. Изкачването до Башлийска порта Чака ни стръмно изкачване по пътека, която трудно може да се нарече пътека. Вървим по камъни, огромни камъни, докато стигнем подножието на връх Възела. Макар в различни пътеводители да пише, че пътеката минава през Башлийска порта, най-ниската част на портата ще ни се падне вдясно, не много близо, а нашата пътека ще ни изведе на стотина метра под връх Възела, където огромните камъни свършват и теренът става значително по-приятен и полегат. Докато все още се изкачваме дотам обаче, си струва да се обръщаме от време на време назад, защото тук, макар и участъкът да е физически неприятен, е, поне за мен, най-красивата гледка, която ще видим по целия маршрут - белите върхове Вихрен и Кутело, Тодориното било вдясно от тях и Бъндеришките езера под нас. Връх Опрено и Типиците Оттук до Мозговишка порта въврим все по билото. Теренът варира от каменни полета до полянки, а езера има във всички посоки. Например, наближим ли следващия връх, Опрено, ще видим долу вляво едно огромно езеро. Това е най-голямото от Василашките езера - Тевното. Не онова Тевно, към което пътеката ни продължава, а Тевно Василашко езеро. Макар пътеката ни да не преминава през всяка една кота по билото, ние, ако имаме сили, все пак можем да си правим отбивки, за да поглеждаме какво има от другата страна, защото интересни неща не липсват. Преди първия връх от Типиците - Голям Типиц (или Голям Типик) ще забележим, че по пътеката ни се появяват тънки плоски камъни, които стърчат от земята, странно подредени в сравнение с безразборните каменни купчини около тях. Дали това е естествено явление или е приумица на някой турист, който си е намерил последователи, не знам, но е единственото място по маршрута, където ще го видим. Малкото конче Следва слизане към най-известния участък - тесният скален ръб по билото между Голям и Малък Типиц, познат като Малкото конче. Да не ви плаша, но тук не липсват места, по които можем да паднем. От друга страна, опасните участъци са кратки и както вече споменах, ако следваме маркировката и избягваме отклоненията от пътеката, които обикалят скалните ръбове отляво (откъм, впрочем, Типицките езера, които са долу под нас), то не би трябвало да имаме проблеми. Превалски чукар, седловината Превала и Мозговишка порта След Типиците пътеката става по-лесна технически, но не и физически, защото ще слезем малко, ще се качим малко до Превалския чукар, а после ще слезем отново, този път до Превала, седловината, която разделя Чаирския от Превалския циркус. Тук вдясно ще видим Чаирските езера, вляво долу ще са ни Превалските езера, а по-далеч, пак вляво, Василашките езера. Точно кои езера точно откъде се виждат не помня, но в тази част на Пирин езера да иска човек. Тук от нашата пътека има отклонение вляво, към Превалския циркус и хижа "Демяница", а също и вдясно - покрай Чаирските езера към заслон "Спано поле". Ние продължаваме напред. Следва подсичане на Мозговишки чукар, върхът пред нас, по каменистия му североизточен склон, в посока премката между него и върха, който се вижда отляво, по-ниския близнак на Валявишки чукар, който на някои карти е отбелязан като Валявишка чука. Тази премка е Мозговишка порта. Циркуса Белемето, връх Каменица и Тевно езеро Преминем ли през Мозговишка порта, не ни остава много до Тевно езеро. Тук от нашата пътека се отклонява синя маркировка към хижа "Беговица" на юг и хижа "Демяница" на север. Червената маркировка, по която продължаваме, обикаля Валявишка чука и не след дълго каменистият стръмен склон се сменя с полянки. Е, все още с камъни по тях, но с тревата започва да преобладава. Връх Каменица се вижда ясно, а след още малко ходене - и Тевно езеро, най-голямото в циркуса Белемето. В далечния му край е нашата крайна спирка - заслон "Тевно езеро".
Хижа "Вихрен"Заслон "Тевно езеро"
Хижа "Алеко" – Черни връхСредно труден
Туризъм·ВитошаСредно труден
3.39 км·1 ч 30 мин·519 м·40 м
Това е летният маршрут за Черни връх от хижа "Алеко", който е известен и като "пътеката през Стената". Известен е също и със стръмната си първа половина, но това е така, защото повечето хора тръгват право нагоре по утъпканите от слизащи туристи преки пътеки или по ски пистата, вместо да следват серпентината, по която минава официалната маркировка. Ако следвате маркировката, изкачването ви ще бъде много по-лесно. GPX тракът тук е записан именно по полегатата маркирана серпентина. Маршрутът започва от поляната пред хижа Алеко, след чешмата, където пътеката нагоре е ясно видима. След това постепенно набираме височина, отляво виждаме връх Малък Резен, а вдясно - двете коти на връх Ушите в далечината. Подминаваме изоставена сграда, която според картата на BgMountains е бившата горна станция на ски влек "Заека". До нея има чешма, която тече цяло лято. Стигнем ли до разклона, където пътеката ни се слива с черния път и коловата маркировка покрай него, ще видим и върха за първи път. Вървим по черния път десетина минути и се отклоняваме вдясно, следвайки коловата зимна маркировка - тук зимната и лятната пътека съвпадат. В началото ще слезем до малкото корито на една малка рекичка, която ще пресечем по дървено мостче. След това пътеката се разклонява на няколко пътеки, вървящи горе-долу паралелно една на друга. На места се налага да обикаляме мочурливи участъци, които си променят местоположението и мащаба в зависимост от сезона, тъй че разнообразието от пътеки помага. Стигнем ли чайната и равната поляна пред нея, сме почти на върха. Тук маршрутът приключва за повечето хора, но ако сме ентусиасти, можем да се изкачим до истинската най-висока точка на Витоша, която е купчината едри камъни на петдесетина метра от чайната. От нея можем да погледнем другите туристи отвисоко.
Хижа "Алеко"Черни връх
Хижа "Мальовица" – Страшното езероТруден
Туризъм·РилаТруден
3.38 км·2 ч 30 мин·505 м·39 м
Маршрутът започва зад ъгъла на хижа "Мальовица", ако гледаме от пейките пред нея в посока върха (вижте снимката със стрелката). Тръгваме през поляната към реката и намираме удобно място да я пресечем, след което продължаваме по маркировката през клека. Ще прекосим няколко каменни реки, където трябва да следим маркировката внимателно, защото местата, където пътеката влиза в следващата порция клек, не са съвсем очевидни. Преминаването на каменните участъци може да ни се стори неприятно, но това е нищо в сравнение с пасажа, който ни чака, а именно едно много стръмно изкачване през клека покрай река Малка Мальовица. Тук на места наклонът е толкова голям, че може да се наложи да се държим за клоните на клека наоколо, а за десерт, поради близостта на потока отляво, не липсват и кални участъци. На места тази част от пътеката се заледява през есенните месеци, тъй че е добре да помислим как ще слизаме, след като се качим, за да не се превърне разходката ни в нежелана тренировка по бобслей. Изкачим ли стръмното, нататък е сравнително лесно. Е, не липсва стръмно качване, но не е толкова брутално. Първо ще излезем на равно каменно поле, под което тече реката, а след още малко клек - на широка поляна. Вляво от нас се намира рида Ръждавица, а отпред ще видим северните стени на връх Камилата и връх Ловница зад нея. После ще трябва да преодолеем още едно изкачване, южния край на Ръждавица, след което ще слезем към първото езеро по пътя ни. Това езеро, както и повечето езера в района, си няма име (доколкото знам), но общо всички те, включително Страшното езеро, са известни като Прекоречките (или Горнопрекоречки) езера, защото от тях извира Горна Прека река. След това езеро тръгваме отново нагоре - предпоследното изкачване по маршрута, което ни извежда до следващото езеро. Езерото е голямо и синьо, тъй че тук можем да решим, че сме достигнали целта. Не сме. Има още едно изкачване. Едва след него ще видим Страшното езеро и заслона отляво.
Хижа "Мальовица"Страшното езеро
Драгалевски манастир – Заслон "Кикиш" – Връх КикишТруден
Туризъм·ВитошаТруден
2.2 км·1 ч 20 мин·388 м·0 м
Пътеката от Драгалевския манастир до заслон "Кикиш" е пословично стръмна, тъй че не очаквайте да срещнете много хора по нея. Продължителността ѝ обаче е малка, а се върви през красива букова гора и се подминават огромни скални късове, които са съвсем до пътеката, тъй че не е съвсем безинтересна. За да стигнем до началото на пътеката, тръгваме от Драгалевския манастир към спирката на автобус 66 и паркинга до нея, или от самата спирка/паркинг. Там за кратко ще срещнем синята маркировка на нископланинската обиколна пътека, която ще трябва да изоставим при първия разклон с табелки. Нископланинската пътека продължава вляво към Драгалевска река, а ние тръгваме право нагоре по широката алея, в началото на която има табелка за заслон "Кикиш". Петдесетина метра по-нагоре обаче трябва да се отклоним вдясно, а там табелки няма, пък и разклонът не е съвсем очевиден, тъй че трябва да внимаваме. Малко навътре в гората по пътеката ще срещнем и първата табелка от маркировката. Ще пресечем асфалтовия път още веднъж и оттук-нататък сме все през гората.
Автобусна спирка "Разклона за Драгалевски манастир"Връх Кикиш
Хижа "Еделвайс" – Хижа "Кумата"Средно труден
Туризъм·ВитошаСредно труден
2.17 км·45 мин·58 м·25 м
Пътеката от хижа "Еделвайс" до хижа "Кумата" е кратка, почти равна, но много разнообразна - ще вървим през гора, покрай каменни реки, поляни с гледки към планините в Краище (северозапад от Витоша), а накрая ще пресечем Владайска река на място, където тя образува широк вир сред едри обли камъни. Маршрутът е най-приятен през топлите месеци, тъй като пътеката не е много популярна, а маркировката е оскъдна, тъй че зиме, когато е навалял пресен сняг, е лесно човек да се обърка, пък и в откритите участъци се образуват доста дълбоки преспи.
Хижа "Еделвайс"Хижа "Кумата"
Бай Кръстьо – Комините – връх УшитеТруден
Туризъм·ВитошаТруден
3.23 км·1 ч 18 мин·515 м·8 м
Пътеката от заслон "Бай Кръстьо" към платото през Комините е един от по-трудните маршрути на Витоша. Има много места, на които човек може да се обърка, има стръмни каменисти участъци, където падане не е изключено, а и не е много популярна, тъй че е много вероятно да сме сами по нея, особено през делничните дни. Тя обаче ще ни преведе през един от малкото алпийски участъци от иначе облата и приветлива Витоша, където пейзажите ще ни напомнят повече на Рила и Пирин. Ще имаме възможност да се изкачим и на най-високата точка на Комините, докъдето има кратко отклонение от нашата пътека. Районът около Комините е лавиноопасен, тъй че пътеката е подходяща само за месеците, в които горе няма сняг. Тръгваме от острия завой, който павирания път за хижа "Алеко" прави при автобусната спирка за заслон "Бай Кръстьо". Ако сме с кола, до спирката има уширените на пътя, където можем да паркираме. При самия остър завой трябва да сме внимателни, защото последния път, когато ходих (Октомври 2026), отклонението от пътя, където започва пътеката, беше затрупано с паднали дървета и за да е съвсем объркващо, имаше прясна канавка, прокопана между пътя и началото на пътеката, тъй че там изглежда непроходимо. Има и няколко алтернативни пътеки, по които можем без да искаме да поемем, тъй че трябва внимателно да се оглеждаме за маркировъчните табелки. Влезем ли в гората, пътеката става сравнително лесна за следване. След плавно изкачване през буковата гора ще излезем при долината на горното течение на Драгалевска река, откъдето за пръв път ще видим дете скални кули на Комините вдясно. Ще трябва да пресечем реката. Тук долината е дълбока и през по-голямата част от деня е сенчесто, тъй че през есенните месеци е възможно пътеката и камъните, по които ще пресечем реката да са заледени. Има мостче, но то е в много лошо състояние и е неизползваемо (към Октомври 2026). След реката имаме два варианта - единият е да тръгнем покрай левия "комин", където стръмно нагоре тръгва пътека. Другият е да обиколим вляво, първоначално към тревистия улей, който ще видим на изток пред нас, но преди да го достигнем, отново свиваме вдясно. Този вариант е по-полегат, но е лесно да се обърка и понякога хората тръгват право на изток по улея нагоре, където пътека няма. Затова настоящият GPX върви по по-стръмния, но по-недвусмислен вариант на пътеката. Малко преди да се изкачим до скалите над левия "Комин", ще видим отклонение вдясно, което тръгва покрай каменен сипей. По него можем да се качим на група едри камъни, които представляват най-високата част на Комините. Можем и да продължим и ще видим още едно по-полегато отклонение към същото място. Но който и от двата варианта да изберем, изкачването на каменната група е опасно, тъй че ако не сме сигурни в способностите си, можем просто да продължим по пътеката към платото. Пътеката към платото продължава нагоре през рехава горичка от брези и храсти, след което излиза на разклон с няколко табелки, където на северозапад слиза пътека за заслон "Кикиш". Ние продължаваме да се изкачваме по тревистите склонове преди платото. Ще подминем Манова чешма и ще излезем на маркираната със номерирани пилони широка пътека по платото, по която след десетина минути ще стигнем заслон "Ушите". За да се качим до връх Ушите трябва да подминем заслона и на няколко метра зад гърба му да свием вляво към върха. Пътечката ще ни заведе до полянката между каменните купчини на върха. От заслон "Ушите" можем да продължим към Златните мостове и хижа "Момина скала", или да се върнем назад по платото към хижа "Алеко".
Заслон "Бай Кръстьо"Връх Ушите
Говедарци – Хижа "Мечит"Труден
Туризъм·РилаТруден
4.6 км·2 ч·587 м·3 м
Пътеката от Говедарци до хижа "Мечит" започва от вилната зона при ски пистата, където има уширение на пътя, използвано за паркинг. Можем да стигнем с кола до вилната зона, а можем и да дойдем с публичен транспорт - от автогара Самоков към Говедарци тръгват минибуси няколко пъти дневно. Ако идваме с минибус от Самоков, трябва първо да стигнем до вилната зона пеш. Слизаме на последната спирка в Говедарци (в посока Мальовица), след което тръгваме по асфалтовия път, който се отклонява вляво от основното шосе за Мальовица. Стигнем ли до разклона с улица Васил Коларов, идваща от центъра на Говедарци, свиваме вдясно и вървим все по асфалтовия път. По някое време ще видим първите зелени ленти на цветната маркировката. При паркинга преди пистата пътят завива вдясно към нея, но ние тръгваме по черния път, който продължава право напред пред нас. Има и други варианти за изкачване на хижата оттук (например свивайки вдясно, подминавайки пистата и следвайки черния път чак догоре), но в описания тук маршрут съм се старал да следвам официалната маркирана пътека, доколкото това е възможно. Влезем ли в гората, просто трябва да следваме GPS трака. Маркировката към 11.2026 е в много лошо състояние, а разклони има на много места, но повечето от тях ще ни заведат при хижата, тъй че и да не сме съвсем по маркираната пътека, няма да е фатално. По пътеката има много стръмни участъци (особено в началото), а към средата се достига ски пистата, по която се върви известно време. Там ще пресечем черния път, идващ от Говедарци, след което ще продължим по пистата. В горния край на пистата пътят и маркировката ще се слеят и ще продължат заедно до хижата. Тук обаче трябва да внимаваме - когато излезем на пътя след края на пистата, ще видим разклон, по който трябва да поемем вдясно, защото вляво се отклонява друг черен път, който не отива към хижата, а към село Мала Църква.
Последна автобусна спирка в с. ГоведарциХижа "Мечит"
Хижа "Мечит" – Хотел "Алпинист"/ЦПШ (през Овнарско)Средно труден
Туризъм·РилаСредно труден
9.76 км·3 ч 30 мин·391 м·445 м
Пътеката през местността Овнарско е по-краткият и по-лесен откъм физически усилия вариант за преход от хижа "Мечит" до курорта "Мальовица". Върви се през гора през цялото време, често - по равно, и се пресичат няколко потока, които слизат от циркусите под Лопушки връх и Купените. Алтернативата е билният маршртут през върховете Мечит и Лопушки, който е много по-панорамен, но със значителна дължина и денивелация. Ако изберем пътеката през Овнарско обаче, непременно трябва да имаме GPS с нас, защото маршрутът преминава през множество сечища, пресича се от десетки черни пътища, а на разклоните рядко има табелки. Маркировката на места е унищожена при дърводобива, а повечето черни пътища са нови и ги няма на картите. Ще преминем дори едно кръстовище, където се събират шест дървосекачески пътя, а маркировка няма никаква. Пътеката започва точно срещу входа на старата сграда на хижа "Мечит". Тук се виждат и първите ленти на червената маркировка. В началото се слиза през гората, след което, при входа на националния парк, започва кратко изкачване. Тук е и първия разклон - преди табелите, указващи началото на националния парк, нашата горска пътека се слива косо с черен път, идващ отдясно на нея. Ще повървим по този път малко над половин километър, след което ще срещнем втори разклон, където трябва да се отклоним от пътя. Макар тук пътечката, по която трябва да тръгнем вдясно и надолу, е много по-тясна от пътя и не е лесно да се забележи сред дърветата, има няколко табели и личаща си маркировка, които указват посоката ясно. Тази пътека ще ни изведе при първата река по маршрута - Голяма Лопушница, която извира от североизточното подножие на Лопушки връх. Следва сравнително равен участък през гората, пресичащ едно или две по-малки поточета. След около половин километър от разклона, където напуснахме пътя, ще се озовем на поляна сред гората, където пътеката може да не си личи сред високите треви и където не е съвсем лесно да разберем къде точно продължава пътеката в гората на срещуположния край на поляната. Тази поляна на картата на BgMountains е отбелязана като "Малкото торище". Трудностите в ориентирането дотук са незначителни в сравнение с това, което ни очаква. След около може би километър ще пресечем и Малка Лопушница, която извира от Лопушките езера. След реката участъкът от националния парк, през който преминахме, приключва, и оттук нататък ще вървим през незащитена територия чак до курорта "Мальовица". Скоро ще видим първите отсечени дървета и пътеката ни ще се превърне в по-широк черен път. Тук резултатите от дървосекаческата дейност стават все по-видими, ориентирите в пейзажа - все по-неустойчиви, а черните пътища - все повече и все по-разклоняващи се. Последният разклон, където все още има маркировка, е преди Овнарско. Нашата пътека ще свие вдясно перпендикулярно на черния път, от който идваме, и ще тръгне право надолу през едно сечище - просека през гората с повалени дънери наоколо. Тук слизането е много стръмно в продължение на около триста метра, след което пътеката се отклонява вляво от просеката. Отклонението можем лесно да го пропуснем, тъй че е добре да си гледаме GPS устройството. След още петдесетина метра по това отклонение ще излезем на асфалтов път. Тук е местността Овнарско, където има бунгала (някъде в гората наоколо) и руини от някогашни сгради. Сега, изглежда, тези поразбити асфалтови пътища се ползват от дървосекачите. Вляво от асфалтовия път, съвсем скоро след като сме тръгнали по него, има уширение, отбелязано на картата на BgMountains като паркинг. В единия му край се намира добре поддържана чешма, на която дори видях оставен сапун. По-надолу пътят прави няколко извивки, подминава още една работеща чешма, и излиза на онзи шесторен разклон, за който споменах в началото. Как да се ориентираме тук? Даже и с GPS ще е трудно, защото разклоняващите се пътища са близки един до друг и в гората сателитният сигнал може да не е много добър. Затова ето указание, валидно към ноември 2026: влизайки в разклона, вляво ще видим дървена масичка с две пейки. Подминаваме я и хващаме втория разклон след нея вляво. След петдесетина метра навътре по този черен път ще видим отново маркировката, която вече ще се състои от два цвята - червената, нашата, и синя, идваща от Говедарци. След това няма как да опиша на кой разклон накъде да вървим, тъй като разклоните и пътищата стават просто твърде много. Ще пресечем последователно Горна Прека река, Средна Прека река, и Долна Прека река, които извират от подножието на Попова Капа и езерата в района на Страшното езеро. След като подминем Средна Прека река на един от разклоните синята маркировка ще се отклони вляво нагоре - тя води до Йончево езеро, откъдето води началото си Средна Прека река. След още разклони и нови черни пътища, които ги няма на картата, ще трябва да се отклоним вляво от черния път, по който се движим, и да продължим по пътека през гората. Тук маркировката започва да си личи повече, но скоро ще стигнем отново до сечища и черни пътища. Накрая, преди комплекс "Мальовица", ще походим половин километър и по един много широк скиорски път, от който (за компенсация за сечищата, които преминахме), за първи път ще се отвори гледка към връх Мальовица.
Хижа "Мечит"Хотел "Алпинист" (ЦПШ)
Хижа "Седемте езера" – Хижа "Ловна"Средно труден
Туризъм·РилаСредно труден
3.94 км·1 ч 42 мин·0 м·507 м
Тръгваме към хижа "Рилски езера" и малко преди рекичката, спускаща се от езерото Трилистника, се отклоняваме вдясно по зелената и жълтата маркировка. Тук има три лесни начина да се объркаме: Отклонението е скрито сред клек, тъй че не е съвсем лесно да се забележи. Преди него има още едно отклонение, което води по немаркирана пътека право към Долното езеро - ако тръгнем по него, ще трябва да търсим начин да се придвижим вляво сред локвите и поточетата, с които поляните покрай брега на езерото изобилстват, за да излезем на зелената/жълтата маркировката за хижа "Ловна". Ако все пак се озовем до брега на езерото, трябва да внимаваме да не поемем по синята маркировка, която отива към хижа "Вада". После си следваме маркировката надолу покрай река Джерман, влизаме в гората и вървим през нея, докато стигнем до разклона, където жълтата и зелената маркировка се разделят. Ние трябва да поемем вдясно по зелената маркировка. Отклонението е лошо маркирано и лесно може да бъде пропуснато, тъй че влезем ли в гората, трябва внимателно да следим цвета на марките по дърветата. Следва стръмно слизане и след петнайсетина минути излизаме на поляната пред хижа "Ловна".
Хижа "Седемте езера"Хижа "Ловна"
59 маршрута