Заслон "Тевно езеро" – Хижа "Безбог"
Заслон "Тевно езеро" – Хижа "Безбог"
Заслон "Тевно езеро" – Хижа "Безбог"
Заслон "Тевно езеро" – Хижа "Безбог"
Заслон "Тевно езеро" – Хижа "Безбог"
Начало/Маршрути/Заслон "Тевно езеро" – Хижа "Безбог"Оценете

Заслон "Тевно езеро" – Хижа "Безбог"

Туризъм·7.05 км·3 ч·280 м

Това е един от по-бързите варианти за слизане от заслон "Тевно езеро", ако планираме да хванем лифта от хижа "Безбог" след това. Пътеката е разнообразна, но предимно камениста, а в участъка след Лявата Краледворска порта до Самодивските (Краледворските) езера - много камениста, с клатещи се големи камъни, и когато слезем на Поповото езеро и решим, че трудното е преминало, ни чака финалното качване…

Профил на денивелацията

2581 м2387 м2193 м
2581 м2193 м
0 км3.5 км7.05 км

Точки по маршрута

Сегменти

Денивелация↑78 м ↓354 мТехническа трудностT3Физическа трудностТеренАлпийски теренПовърхностСипей · Скали

Когато тръгнем от заслона, в началото трябва да внимаваме да не се отклоним по червената маркировка вдясно, но и да се отклоним, в първите около двеста метра лесно можем да поправим грешката си, тъй като двете пътеки вървят почти успоредно една на друга. Маркираната със сини ленти пътеки е нашата - след кратко и стръмничко качване тя ще ни изведе на Лявата Краледворска порта, която се намира между върховете Кралев двор и Момин двор. Тези имена може да са оставили очакване у нас за върхове, обградени с поляни, тоест дворове, но още от далеч ще видим, че става въпрос не за поляни, а за камънак. И когато преминем Портата, ще попаднем в сипей от едри камъни, много от които, въпреки размера си, ще се окажат доста подвижни под краката ни, тъй че трябва да внимаваме. Такъв ще бъде теренът докато не наближим Самодивските (Краледворските) езера, където пътеката ще стане по-стабилна. Още малко слизане и излизаме на разклона, където нашата пътека ще се слее с пътеките, идващи от портата Демиркапия и връх Джано. Скоро след това ще излезем на брега на Поповото езеро.

Денивелация↑202 м ↓222 мТехническа трудностT2Физическа трудностТеренАлпийски теренПовърхностПътека · Скали

Пътеката продължава покрай брега на Поповото езеро. Там в началото има един малко по-труден скалист участък, през който ще трябва да преминем, и където може да се наложи да си помогнем с ръцете. След това е почти равно. Поповото езеро е много популярна дестинация, тъй че ако е уикенд, вероятно покрай него ще има доста хора. Повечето от тях ще са дошли от хижа "Безбог", накъдето отиваме и ние. Оттук-нататък е широка и отлично маркирана пътека, макар че не е съвсем кратка и за да стигнем до Безбожкия циркус, където са едноименното езеро и хижа, трябва да преодолеем още един рид, което значи - качване и слизане.

Маршрутът и GPX файлът са ориентировъчни и може да са предоставени или верифицирани от потребител като вас. Проверете източника, датата, прогнозата, ограниченията и собствената си подготовка. Не разчитайте само на телефона или на един GPS трак. При непосредствена опасност се обадете на 112.
Росен Пантелеев

Маршрутът е добавен от

Росен Пантелеев

58 маршрути·283 места·1 отзиви·Член от апр 2026

Прогноза за Заслон "Тевно езеро" – Хижа "Безбог"

Прогноза от meteoblue

Отзиви

Все още няма отзиви.

Свързани маршрути

Маршрути, които пресичат или преминават в близост до текущия.

Хижа "Вихрен" – Заслон "Тевно езеро"Труден
Туризъм·ПиринТруден
10.73 км·7 ч·951 м·399 м
Маршрутът от хижа "Вихрен" до заслон "Тевно езеро" през Типиците е част от европейския туристически маршрут Е4. Той е дълъг билен преход в централната част на планината и при добро време предлага видимост към десетки ледникови езера, тъй като преминава покрай или над групите на Бъндеришките, Василашките, Типицките, Башлийските, Чаирските, Валявишките, Превалските и завършвайки при най-голямото от Малокаменишките езера - Тевно езеро. През цялото време теренът е алпийски и върховете, през които пътеката минава или към които предлага гледки - скалисти, с тревни участъци и тук-таме хвойна и клек. Общата денивелацията е под 1000 метра, но тъй като теренът често е каменист, а вървенето по едри и често клатещи се камъни уморява, преходът изисква прилична физическа издръжливост. След Башлийска порта по основното било вода няма, а по него е по-голямата част от прехода, тъй че е добре да се запасим с повечко. Участъкът при Типиците е известен като Малкото конче по аналогия със скалния ръб между върховете Кутело и Бански суходол, тъй като там ридът се стеснява значително, но за разлика от Кончето, пътеката тук не е осигурена с въже. Това обаче не бива да ни плаши, защото по-опасните участъци са предимно откъм източния склон на рида, тъй че нашата цел е да минаваме от западната му страна, когато това е възможно. Начало на маршрута Маршрутът започва с кратко, но стръмничко изкачване от паркинга пред хижа "Вихрен" към поляната, която се намира югозападно от хижата, след което продължава през обрасъл с клек участък до дървеното мостче над Бъндеришка река. В този участък пътеката ни, която е маркирана с червени ленти, съвпада с маркираната в синьо пътека за хижа "Синаница", но преди мостчето двете пътеки се разделят. Ние пресичаме мостчето и продължаваме към Бъндеришките езера, първото от които е само на пет минути от нас. Езеро Окото След мостчето има табелка, която сочи вляво от основната пътека. Кратката отбивка, която тя маркира, ще ни отведе до малкото езеро Окото, първото от групата на Бъндеришките езера. То е разположено в сравнително изолирано седло, тъй че отидем ли до него, ще имаме усещането, че сме дълбоко в планината, макар да сме в действителност все още съвсем близо до цивилизацията. В езерото се отразява силуетът на Бъндеришки чукар, чиято пирамидална форма е ясно видима от нашия ракурс. Бъндеришките езера След кратка разходка покрай десния бряг на езерото Окото слизаме обратно на пътеката, която в началото върви по поляната покрай реката, но скоро започва да набира височина и теренът да става по-каменист. Следващото езеро от групата на Бъндеришките езера, Рибното, ще ни се падне вдясно и за да стигнем до него, ще трябва да направим крарко отклонение от маршрута. Имайки предвид, че ни чака дълго и трудно ходене, трябва добре да помислим дали ще имаме сили за такива отбивки, когато стигнем до разклона за това езеро, пък и след още малко изкачване по нашата пътека ще можем да го видим отвисоко. Езера по пътя няма да ни липсват. След като се изкачим малко по нашата пътека, сред скалите и клека под нас ще се покаже част от Рибното Бъндеришко езеро, отклонението за което, предполагам, подминахме. А след още двеста метра положителна денивелация стръмната пътека ще ни изведе до третото Бъндеришко езеро по пътя - Жабешкото. Тук пътеката ни се отклонява вдясно, а напред продължава зелената маркировка за хижа "Демяница" през Тодорината порта. Вдясно от нас е Бъндеришки чукар, а зад нас, от другата страна на долината на Бъндеришка река, се издига един друг пирамидален връх - Муратов. Следва кратко слизане, което ни отвежда до брега на Дългото Бъндеришко езеро. След това езеро започва истински труден участък. Изкачването до Башлийска порта Чака ни стръмно изкачване по пътека, която трудно може да се нарече пътека. Вървим по камъни, огромни камъни, докато стигнем подножието на връх Възела. Макар в различни пътеводители да пише, че пътеката минава през Башлийска порта, най-ниската част на портата ще ни се падне вдясно, не много близо, а нашата пътека ще ни изведе на стотина метра под връх Възела, където огромните камъни свършват и теренът става значително по-приятен и полегат. Докато все още се изкачваме дотам обаче, си струва да се обръщаме от време на време назад, защото тук, макар и участъкът да е физически неприятен, е, поне за мен, най-красивата гледка, която ще видим по целия маршрут - белите върхове Вихрен и Кутело, Тодориното било вдясно от тях и Бъндеришките езера под нас. Връх Опрено и Типиците Оттук до Мозговишка порта въврим все по билото. Теренът варира от каменни полета до полянки, а езера има във всички посоки. Например, наближим ли следващия връх, Опрено, ще видим долу вляво едно огромно езеро. Това е най-голямото от Василашките езера - Тевното. Не онова Тевно, към което пътеката ни продължава, а Тевно Василашко езеро. Макар пътеката ни да не преминава през всяка една кота по билото, ние, ако имаме сили, все пак можем да си правим отбивки, за да поглеждаме какво има от другата страна, защото интересни неща не липсват. Преди първия връх от Типиците - Голям Типиц (или Голям Типик) ще забележим, че по пътеката ни се появяват тънки плоски камъни, които стърчат от земята, странно подредени в сравнение с безразборните каменни купчини около тях. Дали това е естествено явление или е приумица на някой турист, който си е намерил последователи, не знам, но е единственото място по маршрута, където ще го видим. Малкото конче Следва слизане към най-известния участък - тесният скален ръб по билото между Голям и Малък Типиц, познат като Малкото конче. Да не ви плаша, но тук не липсват места, по които можем да паднем. От друга страна, опасните участъци са кратки и както вече споменах, ако следваме маркировката и избягваме отклоненията от пътеката, които обикалят скалните ръбове отляво (откъм, впрочем, Типицките езера, които са долу под нас), то не би трябвало да имаме проблеми. Превалски чукар, седловината Превала и Мозговишка порта След Типиците пътеката става по-лесна технически, но не и физически, защото ще слезем малко, ще се качим малко до Превалския чукар, а после ще слезем отново, този път до Превала, седловината, която разделя Чаирския от Превалския циркус. Тук вдясно ще видим Чаирските езера, вляво долу ще са ни Превалските езера, а по-далеч, пак вляво, Василашките езера. Точно кои езера точно откъде се виждат не помня, но в тази част на Пирин езера да иска човек. Тук от нашата пътека има отклонение вляво, към Превалския циркус и хижа "Демяница", а също и вдясно - покрай Чаирските езера към заслон "Спано поле". Ние продължаваме напред. Следва подсичане на Мозговишки чукар, върхът пред нас, по каменистия му североизточен склон, в посока премката между него и върха, който се вижда отляво, по-ниския близнак на Валявишки чукар, който на някои карти е отбелязан като Валявишка чука. Тази премка е Мозговишка порта. Циркуса Белемето, връх Каменица и Тевно езеро Преминем ли през Мозговишка порта, не ни остава много до Тевно езеро. Тук от нашата пътека се отклонява синя маркировка към хижа "Беговица" на юг и хижа "Демяница" на север. Червената маркировка, по която продължаваме, обикаля Валявишка чука и не след дълго каменистият стръмен склон се сменя с полянки. Е, все още с камъни по тях, но с тревата започва да преобладава. Връх Каменица се вижда ясно, а след още малко ходене - и Тевно езеро, най-голямото в циркуса Белемето. В далечния му край е нашата крайна спирка - заслон "Тевно езеро".
Хижа "Вихрен"Заслон "Тевно езеро"