


Пирин
Планинa в Югозападна България — обект на ЮНЕСКО, известна с белите си мраморни върхове и ледникови езера.
Пирин е третата най-висока планина на Балканския полуостров и втората по височина в България. Тя е алпийски тип планина с мраморни и гранитни върхове, под които има 168 ледникови езера, разположени в различни по големина циркуси. Планината е в списъка със световното природно наследство на ЮНЕСКО и голяма част от площта ѝ е национален парк, в рамките на който има два резервата. През Пирин преминава европейския пешеходен маршрут Е4.
Връх Вихрен
Връх Вихрен се намира на мраморното било на Пирин, където са и върховете Кутело, Бански суходол и Байови дупки, както и скалният ръб Кончето. Той е третият по височина връх на Балканите и вторият в България. Има пирамидална форма, която лесно се разпознава от различни части на планината.
Изкачва се най-често от хижите "Вихрен" и "Бъндерица", които са достъпни по асфалтов път от град Банско. До върха водят и по-дълги маршрути, най-популярният от които е целодневният преход от хижа "Яворов" по цялото мраморно било, завърващ на хижа "Вихрен". Този преход е един от ключовите етапи на европейският пешеходен маршрут Е4.
В североизточното подножие на върха се намира най-южният микроледник в Европа - снежникът в циркуса Голям Казан.
Тевно езеро
Тевно езеро се е разположено на около 2500 метра надморска височина, в подножието на върховете Валявишки чукар, Момин двор и Кралев двор. С площта си от 60–65 декара то е сред най-големите в Пирин. Връх Каменица, който най-често се свързва с езерото, се издига югоизточно от него. Най-често се посещава откъм хижа "Безбог" или хижа "Демяница".
На брега му е построен заслон "Тевно езеро", който предлага храна и нощувки.
Скален ръб Кончето
Кончето е дълъг около 400 метра скален ръб на мраморното пиринско било, свързващ върховете Кутело и Бански суходол. Североизточните му склонове са почти отвесни стени, спускащи се на 400-500 метра надолу в циркуса Баюви дупки. Югозападните му склонове, спускащи се към долината на Влахина река, са малко по-полегати (70°), но също значително опасни. На места ширината на ръба е едва метър и половина, но за улесняване на придвижването по дължината му е монтирано метално въже. През Кончето преминава маркираният маршрут от хижа "Яворов" до хижа "Вихрен", който е част от Е4.
Кременски езера
По-малко посещавани, но не по-малко впечатляващи, са групата на Кременските езера, разположени под върховете Джано и Сиврия. Три от тях са разположени в права редица едно под друго, като най-долното от тях е второ по големина в Пирин след Поповото.
Обикновено се посещават откъм хижа "Безбог" в комбинация с Поповото езеро, откъдето се изкачва връх Джано и се слиза покрай Кременските езера.
Национален парк "Пирин"
Биоразнообразието в Национален парк "Пирин" включва около 1300 вида висши растения, част от които са локални ендемити. Такива са например пиринския мак (Papaver degenii), пиринската ливадина (Poa pirinica), урумовия (Oxytrope urumovii) и кожухаровия (Oxytrope kozhuharovii) окситропис, яворковата клопачка (Rhinanthus javorkae), пиринска мащерката (Thymus pirinicus), давидовия лопен (Thymus pirinicus) и други. В парка са установени 160 вида птици, 11 вида влечуги и 8 вида земноводни.
В района на Вихрен дивите кози се срещат често и са толкова свикнали с туристите, че позволяват да бъдат снимани отблизо.
Хижи в Пирин
Хижа "Безбог"
2236 мХижа "Безбог" се намира в подножието на връх Безбог на брега на Безбожкото езеро. Поради лесния достъп до нея с лифта от хижа "Гоце Делчев", тя е основен изходен пукнт за преходи към различни дестинации в източната част на Пирин, сред които - Поповото езеро, връх Полежан, Тевно езеро и Кременските езера.
Хижа "Вихрен"
1972 мХижа "Вихрен" е разположена на брега на река Бъндерица, между върховете Вихрен и Тодорка. Тя е основен изходен пукнт за изкачване на връх Вихрен, както и за преходи към Кончето и множеството ледникови езера в района. До хижата достига асфалтиран път от град Банско и редовна лятна микробусна линия, вървяща три пъти дневно.
Заслон "Тевно езеро"
2512 мЗаслон "Тевно езеро" се намира на източния бряг на Тевното езеро в циркуса Белемето. Представлява двуетажна постройка със столова на първия етаж и общо спално помещение на втория. Въпреки че се води заслон, "Тевно езеро" функционира като хижа - има хижар и се предлагат храна и напитки.
Хижа "Пирин"
1640 мРазположена в местността Трите реки" , хижата е построена през 1934 и първоначално се е наричала "Велебит" (по името на хърватската планина Велебит, част от Динарските Алпи), след това е преименувана на "Трите реки", а от 1945 г. насам носи сегашното си име.
Заслон "Спано поле"
2055 мХижа "Предел"
1013 мХижа "Синаница"
2185 мМаршрути в Пирин
Места в Пирин
Връх Вихрен
2914 мВръх Вихрен е най-високият връх в Пирин, вторият по височина връх в България и третият на Балканския полуостров след Митикас в планината Олимп. Той е разположен на главното пиринско било между върховете Кутело и Хвойнати връх. Вихрен е и първият връх по мраморната част на билото, ако вървим на северозапад. Бялата му пирамида се вижда от голяма част от планината, често заедно с другата голяма пирамида до него - тази на съседния Кутело. Достъпен е по маркирани пътеки от хижа "Вихрен", която се намира в подножието му. Мраморът не задържа вода, поради което растителността по мраморното било и връх Вихрен далеч не е изобилна, но пък включва някои редки растения, каквото е например еделвайсът. Еделвайсът впрочем, който понякога можете да срещнете на самите маркирани пътеки, е строго забранен за късане. Около върхът живеят диви кози, които са свикнали с големият поток от туристи и не се притесняват от присъствието им, тъй може да имате шанс да ги снимате от сравнително близко.
Синанишко езеро
2181 мЕзеро с тюркоазен цвят, разположено между хижа "Синаница" и мраморната стена на Синанишкото било.
Муратов връх
2669 мМуратов връх е гранитен връх, разположен на основното пиринско било между Хвойнати връх и хребета Дончови караули, и ако идваме откъм мраморния гигант Вихрен, е вторият гранитен връх по билото след Хвойнати. В североизточното му подножие се намира Муратово езеро, едно от леснодостъпните езера в близост до хижа "Вихрен". Върхът е любим на пейзажните фотографи, като най-често се заснема откъм Жабешкото езеро, разположено източно от него в Бъндеришкия циркус. При залез, ако времето е тихо и по повърхността на езерото няма вълни, пирамидата на върха се отразява във водите му. Изкачва се най-често от юг през Бъндеришка порта, през която минават маркираните пътеки от хижа "Вихрен" за хижа "Синаница" и заслон "Спано поле".
Рибно Бъндеришко езеро
2195 мНай-голямото и дълбоко езеро от групата на Бъндеришките езера.
Попово езеро
2234 мПоповото езеро се намира в Поповоезерния циркус, в който има още няколко по-малки езера. То е най-голямото по-площ и дълбочина езеро в Пирин, четвъртото по площ ледниково езеро в България и второто по дълбочина след езерото Окото в Рила. Езерото има малко островче в северната си част, което някога хората са оприличили на попска килимявка. Достъпът до езерото е сравнително лесен, тъй като от хижа "Безбог" до него води добре утъпкана и маркирана пътека, отнемаща около час и половина в посока. Макар и сравнително лесна, тази пътека си има изкачване и слизане, а в началото след Безбожкото езеро участъкът е известен като "душегубката", което основно е така, защото туристите вървят право нагоре по стръмния ерозирал склон, вместо да използват виещата се като серпентина пътека, маркирана в зелено.
Горно Тодорино езеро
2536 мЖабешкото езеро
2324 мЖабешкото езеро е разположено под южния склон на Малка Тодорка и предлага чудесна панорама към Муратов връх, чийто пирамидален силует се отразява във водите му. Езерото е част от групата на Бъндеришките езера и дължи името си на поповите лъжички, което лятото могат да се видят в топлите му, плитки води. Покрай брега на езерото минава маркираната пътека от хижа "Вихрен" за хижа "Демяница".
Тевно езеро
2512 мТевно езеро се намира в циркуса Белемето, в подножието на върховете Валявишки чукар, Момин двор и Кралев двор. На източния бряг на езерото е построен заслон "Тевно езеро", а гледайки на юг, виждаме връх Каменица, който най-често се асоциира с езерото.
Кончето
2810 мКончето е тънък скален ръб в Пирин, разположен на главното планинско било между върховете Кутело и Бански суходол. Североизточните му склонове са почти отвесни и се спускат повече от 400 метра към безводния циркус Бански суходол. От югозапад наклонът е по-малък, но падането от тази страна също може да е фатално. В най-тясната си част ръбът е широк едва около половин метър. В миналото, преди да поставят осигурителното метално въже по протежението му, туристите са се придвижвали по тези тесни участъци, обкрачвайки скалата така, сякаш яздят кон. Така Кончето е получило името си. Дължината на ръба е около 400 метра, което означава, че преминаването му изисква поне двадесет минути пълна съсредоточеност, а това може да не е съвсем лесно за постигане след четири-пет часа вървене, колкото отнема, за да го достигнете. През летните уикенди Кончето е много посещавано и разминаването с туристите, идващи от срещуположната страна, по най-тесните участъци може да обтегне нервите ви допълнително. Есенно време ръбът може да се заледи частично, особено вечерно време, което прави и без това излъсканата от стъпки скала още по-хлъзгава. През Кончето преминава маркираната в червено пътека между хижа "Яворов" и хижа "Вихрен", която е част от европейския туристически маршрут Е4.
Връх Каменица
2822 мВръх Каменица е петият по височина връх в Пирин и най-високият връх на Каменишкото странично било, което се отделя от основното било на Пирин при връх Кралев двор. Гледан откъм Тевно езеро, вдясно (на запад) се вижда по-ниската Каменишка кукла (2690 м). Двата върха и езерото пред тях са любим обект на пейзажните фотографи.
Овинато езеро
2303 мТова езеро е второто по големина от групата на Хвойнатите (Овинати) езера, към която принадлежи популярното Муратово езеро. За разлика от Муратово езеро, останалите Хвойнати езера нямат официални имена, тъй че използваното название тук е ориентировъчно.
Бъндеришки чукар
2732 мБъндеришки чукар е дванадесетият по височина връх в Пирин. Намира се в дъното на Бъндеришката долина на билото, ограждащо долината от юг, между хребета Дончови караули и връх Опрено. Най-често се изкачва от северозапад - през Бъндеришка порта и Дончови караули, или от изток - през Башлийска порта, която го свързва с връх Опрено. Макар българската планинарска култура да е силно повлияна от планинските обичаи в Алпите, на нашите върхове рядко ще видим кръстове. Бъндеришки чукар е едно от изключенията. Освен кръста, на върха е изграден миниатюрен параклис.