Места

Златните мостове е най-голямата каменна река на Витоша. Разположена е на надморска височина от 1350 до 1500 метра и между камъните ѝ тече Владайската река, същата, която преминава под Лъвов мост. Има хора, които се чудят, тъй че ще поясня: Златните мостове не са нито златни, нито пък са мостове. Да, често се случва някой да пита къде са мостовете, докато стои пред тях. Според Уикипедия, златният цвят в името бил цветът на лишеите по камъните, но на мен лишеите ми изглеждат по-скоро зелени, та не знам. Интересен е обаче фактът, че фигуративното име на местността все пак съдържа частица буквална истина - в пясъците на Владайска река, която тече под Мостовете, има съвсем реални златни песъчинки. Много рядко, но ги има. Ако се вгледате в пясъка по дъното, особено в слънчев ден, ще видите златисто блещукащи частици. Това не е злато. Това е слюда, която е лека и изплува най-отгоре на пясъка. Златото е тежко и потъва. Него няма да го видите. Златните мостове са каменна река. Каменна река означава просто дълъг сипей от големи камъни, под който може да има, а може и да няма река. Златните мостове са каменна река, под която се е случило да минава и истинска река.

Чешма „Бялата вода" е рзположена на около 988 м надморска височина в долината на малък приток на Владайска река. Основен туристически кръстопът и кът за отдих с пейки и маси, откъдето може да се продължи към Златните мостове, Копитото, Тихия кът или Музея на мечката. Тук завършва и едноименният „Беловодски път“.

Широка поляна с беседки и детски площадки.

Местност с ботанически алеи, беседки, езерца и детски кътчета.

Поляна с беседки и бетонен заслон с камина.

Намира се в едноименния резерват, който е една от най-старите защитени територии в България. От върха се открива панорама към Витоша, Рила, Люлин и планините в Краище.

Най-високият връх на Витоша.

Заслон в подножието на връх Самара.

Най-новият заслон на Витоша.

Съвсем близо до комплекса от хижи, включващ хижа "Планинарска песен", хижа "Борова гора" и неработещата хижа "Боерица", в подножието на връх Черната скала се намира каменна река, от която може да се гледат едни от най-красивите залези на Витоша.

Бившето ЦПШ.

Ресторант и стаи за нощувка.

Това не е бесилка, недейте да прибързвате с изводите. Това е рамка, в която човек може да си направи снимка на фона на равнината отзад.

Костенският водопад се намира само на пет минути от паркинга пред Терма Костенец, което го прави подходяща дестинация за семейства с малки деца. Разположен е на река Чавча, която извира недалеч от най-високия връх в Източна Рила - връх Ибър. Висок е около десет метра и както всички планински водопади у нас, той е най-бурен през пролетта, когато топящият се сняг от планината прави реката най-пълноводна. През зимата водопадът замръзва. За водопада Иван Вазов написва стихотворенията "Водопадът плаче" и "Над водопада", включени в стихосбирката "Юлска китка" (1917), както и разказът "За Костенецкия водопад" (1906). Откъс от "Над водопада" днес е гравиран на дървена табела в началото на пътеката, до чешмата с минерална вода. Повече информация можете да намерите на [информационния сайт на водопада](https://www.kostenskivodopad.bgsait.com/).

Скаловитец е водопад в Източна Рила, близо до хижа Гургулица над вили Костенец. Намира се на едноименната река Скаловитец, която е десен приток на река Рибница. Водопадът е висок около 25 метра и има три стъпала, средното е най-голямо и отвесно. В подножието му са направени пейки, от които посетителите могат да се наслаждават на красотата му. Местен жител от село Костенец е направил водно колело и улей за наливане на вода. Украсяването на реките с миниатюрни водни колела е типично за жителите на Костенец.

Белмекен е връхът, на чието име е кръстен Белмекенският дял на Рила. В подножието му се намира язовир „Белмекен“. Северният склон е отвесен, извисява се над циркуса Кутлините. При ясно време и добра видимост от върха се откриват гледки във всички посоки. Могат да се видят Пирин с връх Вихрен, Славянка с Гоцев връх, Витоша с Камен дел, Стара Планина, Средна гора, Западните Родопи, язовирите „Искър“ и „Батак“, както и разположения в подножието му язовир „Белмекен“. Под върха е разположена най-високопланинската колония на лалугера (Spermophilus citellus) в България и на целия Балкански полуостров.

Ледниково езеро, разположено под връх Равничал. На брега му се намира хижа Белмекен. Това е едно от многото ледникови езера в българските планини, чието оттичане е забавено с подпорна стена. Преди да се построи стената на това езеро, в източната му част е имало остров, който впоследствие е залят от повишаването на нивото на водата.

Връх Орловец е разположен на централното Мальовишко било, западно от Злия зъб. Между двата върха е седлото Прозореца, от което на север започва сипей с пътека, водеща до заслон "Орловец", а на юг се спуска Синия улей, който завършва 1200 метра по-надолу, недалеч от Кирилова поляна. От върха се разкрива гледка към връх Мальовица, съседните скални зъбери на Петлите, връх Злия зъб на изток, връх Двуглав на югоизток и връх Камилата на север, както и към Втора тераса, ледниковото заравняване в горната долина на река Мальовишка, откъдето пътеката за заслон "Орловец" се отклонява от основната пътека за връх Мальовица. Северозападната стена на върха е почти отвесна и е висока около сто метра. Тя е популярен катерачен обект. За първи път е изкачена от немските алпинисти Херман Хунд и Тони Видеман (виж [Уикипедия](https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D1%80%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%86_(%D0%B2%D1%80%D1%8A%D1%85_%D0%B2_%D0%A0%D0%B8%D0%BB%D0%B0))) Върхът е достъпен през лятото без помощта на катераческа екипировка. Най-популярният маршрут е откъм заслон "Орловец" през Прозореца.

Мальовица е един от най-посещаваните алпийски върхове в България. Мальовишкият дял на Рила, включващ Мальовишкото било, Седемте рилски езера, Урдините езера е именуван на него. Въпреки това Мальовица не е най-високият връх в този дял. Първенството държи връх Голям Купен, един от трите върха, съставящи короната на Страшното езеро.

Връх Камилата е последният връх от короната, опасваща ледниковия циркус на заслон "Орловец" ("Гранитна вода"). Той се намира директно на север от заслона и е отделен чрез седловина от съседния връх Ловница. Името си дължи на характерната скална форма, приличаща на легнала камила, завъртяла леко изправената си глава в посока върховете Орловец и Злия зъб. Камилската форма е разпознаваема единствено от югозапад - от маркираната пътека, свързваща Втора тераса със заслон "Орловец", или от основната пътека към връх Мальовица (в участъка, който започва със стръмното изкачване след Втора тераса и завършва на Елениното езеро). Върхът е достъпен през лятото без катераческа екипировка през седловината, свързваща го с връх Ловница. Северната гранитна стена на върха, висока над сто метра, е популярен катерачен обект. Зимата предлага условия за ледено катерене, което обаче е опасно, заради голямата вероятност от лавини. Информация за катерачните маршрути можете да намерите на [climbingguide.bg](https://www.climbingguidebg.com/bg/cdb-info?sector=75). На 17 април 1988 г. по време на катерене на върха загива легендарният български алпинист [Людмил Янков](https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D1%8E%D0%B4%D0%BC%D0%B8%D0%BB_%D0%AF%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2).