Места
+Долно Мусаленско езеро
2389 мРазположено точно пред хижа "Мусала", Долното Мусаленско езеро е най-ниско разположеното от седемте Мусаленски езера. През лятото покрай брега му цъфтят туфи от върбовка (Иван чай), а в плитките му разливчета се забелязват пасажи от малки рибки. Площта му е 13.4 декара и е дълбоко 1,6 метра.
Фердинандово езеро
2486 мТова е четвъртото Мусаленско езеро. През лятото водната му площ намалява много, но реалният му размер може да се разбере от тъмните камъни от дъното му, които остават сухи на брега и се открояват от значително по-светлите скали наоколо.
Сфинкса
2700 мСфинкса е скално образувание, напомнящо (спорно) на известния пазач на пирамидите в Гиза. Разположено е в премката между върховете Дено и Иречек, и е ясно видимо от хижа "Мусала", както и от голяма част от основната пътека към връх Мусала.
Връх Иречек
2852 мВръх Иречек се намира на основното Мусаленско било. Това е високият и стръмен връх, който се вижда директно пред хижа "Мусала", поради което посетителите, попаднали в района за първи път, често решават, че именно той е връх Мусала. Кръстен е на Константин Иречек, чешки историк, автор на първата цялостна научна история на българите.
Каракашево езеро
2393 мКаракашевото езеро е петото (отгоре надолу) и най-голямото в групата на Мусаленските езера. Намира се в подножието на връх Иречек, в същото циркусово легло между върха и хижа "Мусала", в което са и Долното (Седмото) Мусаленско езеро и малкото Шесто Мусаленско езеро, разположено между другите две.
Минералното езеро
2391 мМинералното езеро голямото и синьо езеро, разположено западно под Страшното езеро. Покрай него минава маркираната пътека от хижа "Мальовица", която е част от Е4. Точното му име е въпрос на дебати, както много топоними из българските планини. Тук използваме името, с което е най-често назовавано от планинарите. Същото име е използвано в "Трудове на Института по хидрология и метеорология", том XVI, "Езерата в България", София, 1964 г. (благодаря на Ведрин, който е изровил тази информация). Там е отбелязан и любопитният факт, че въпреки името си, езерото е с най-малка минерализация на водата от всички езера в Рила.
Това е едно от групата на Горнопрекоречките езера, чието име не е уточнено, затова тук го наричаме Безименно. Езерото дава началото на един от притоците на Горна Прека река. Покрай езерото минава маркираната пътека от хижа "Мальовица" до Страшното езеро.
Долно Рибно езеро
2197 мДолното Рибно езеро е по-малкото от двете Рибни езера. Разположено е близо до хижа "Рибни езера", западно от връх Йосифица и северно от Горното Рибно езеро. Покрай брега му минава маркираният маршрут за хижата от Тиха Рила.
Стамболова ливада
1487 мСтамболова ливада се намира северозападната част на Витоша, недалеч от Копитото и Златните мостове. Това е едно от най-посещаваните места на Витоша - летните уикенди на поляната се събират десетки хора. Популярността на мястото се дължи и на лесния достъп - до поляната достига асфалтов път от Златните мостове. В източната част на поляната в гората, където преминава Боянска река, е разположена хижа "Момина скала", а в северозападния й край, там, където асфалтът свършва, е ресторант "Момина скала". Стамболова ливада се нарича така, защото навремето е била собственост на Стефан Стамболов(.).
Златните мостове
1405 мЗлатните мостове е най-голямата каменна река на Витоша. Разположена е на надморска височина от 1350 до 1500 метра и между камъните ѝ тече Владайската река, същата, която преминава под Лъвов мост. Има хора, които се чудят, тъй че ще поясня: Златните мостове не са нито златни, нито пък са мостове. Да, често се случва някой да пита къде са мостовете, докато стои пред тях. Според Уикипедия, златният цвят в името бил цветът на лишеите по камъните, но на мен лишеите ми изглеждат по-скоро зелени, та не знам. Интересен е обаче фактът, че фигуративното име на местността все пак съдържа частица буквална истина - в пясъците на Владайска река, която тече под Мостовете, има съвсем реални златни песъчинки. Много рядко, но ги има. Ако се вгледате в пясъка по дъното, особено в слънчев ден, ще видите златисто блещукащи частици. Това не е злато. Това е слюда, която е лека и изплува най-отгоре на пясъка. Златото е тежко и потъва. Него няма да го видите. Златните мостове са каменна река. Каменна река означава просто дълъг сипей от големи камъни, под който може да има, а може и да няма река. Златните мостове са каменна река, под която се е случило да минава и истинска река.
Игликина поляна
1194 мШирока поляна с беседки и детски площадки, разположена до изоставената хижа "Иглика", недалеч от местността Дендрариума.
Черни връх
2290 мЧерни връх е най-високият връх на Витоша. По-голямата част от купола му представлява широка поляна, на която са разположени множество пейки и масички. Около нея има няколко купчини едри камъни, една от които е и котата на върха. На върха е построена метеорологична станция, в която има туристическа чайна и пост на Планинската спасителна служба (ПСС). Преддверието на станцията е постоянно отворено, дори когато чайната не работи, и служи като заслон при лошо време. Пред стълбището, водещо до входа на чайната, ни чака дървената скулптора на мечока Спас, с която изкачилите върха често се снимат. До върха водят пътеки от всички краища на Витоша. Най-популярните са пътеките от хижа "Алеко", от Златните мостове и от село Железница. Зимната маркировка е отлична - от различните изходни точки тръгват близко разположени стълбове с номерация, която намалява в посока върха, където е стълб с номер 1.
Съвсем близо до комплекса от хижи, включващ хижа "Планинарска песен", хижа "Борова гора" и неработещата хижа "Боерица", в подножието на връх Черната скала се намира каменна река, от която може да се гледат едни от най-красивите залези на Витоша.
Комплекс "Чайната"
1713 мКомплекс "Чайната" се състои от ресторант и хотелска част. Ресторантът има закрито помещение с камина и външна част, намираща се на самата Меча поляна. Хотелската част предлага двойни стаи и апартаменти. Стаите имат собствен санитарен възел, парно и телевизор.
Равничалско езеро
2222 мЛедниково езеро, разположено под връх Равничал. На брега му се намира хижа Белмекен. Това е едно от многото ледникови езера в българските планини, чието оттичане е забавено с подпорна стена. Преди да се построи стената на това езеро, в източната му част е имало остров, който впоследствие е залят от повишаването на нивото на водата.
Връх Вихрен
2914 мВръх Вихрен е най-високият връх в Пирин, вторият по височина връх в България и третият на Балканския полуостров след Митикас в планината Олимп. Той е разположен на главното пиринско било между върховете Кутело и Хвойнати връх. Вихрен е и първият връх по мраморната част на билото, ако вървим на северозапад. Бялата му пирамида се вижда от голяма част от планината, често заедно с другата голяма пирамида до него - тази на съседния Кутело. Достъпен е по маркирани пътеки от хижа "Вихрен", която се намира в подножието му. Мраморът не задържа вода, поради което растителността по мраморното било и връх Вихрен далеч не е изобилна, но пък включва някои редки растения, каквото е например еделвайсът. Еделвайсът впрочем, който понякога можете да срещнете на самите маркирани пътеки, е строго забранен за късане. Около върхът живеят диви кози, които са свикнали с големият поток от туристи и не се притесняват от присъствието им, тъй може да имате шанс да ги снимате от сравнително близко.
Връх Орловец
2686 мВръх Орловец е разположен на централното Мальовишко било, западно от Злия зъб. Между двата върха е седлото Прозореца, от което на север започва сипей с пътека, водеща до заслон "Гранитна вода" (БАК), а на юг се спуска Синия улей, който завършва 1200 метра по-надолу, недалеч от Кирилова поляна. От върха се разкрива гледка към връх Мальовица, съседните скални зъбери на Петлите, връх Злия зъб на изток, връх Двуглав на югоизток и връх Камилата на север, както и към Втора тераса, ледниковото заравняване в горната долина на река Мальовишка, откъдето пътеката за заслон "Гранитна вода" (БАК) се отклонява от основната пътека за връх Мальовица. Северозападната стена на върха е почти отвесна и е висока около сто метра. Тя е популярен катерачен обект. За първи път е изкачена от немските алпинисти Херман Хунд и Тони Видеман (виж Уикипедия)) Върхът е достъпен през лятото без помощта на катераческа екипировка. Най-популярният маршрут е откъм заслон "Гранитна вода" (БАК) през Прозореца.
Връх Камилата
2621 мВръх Камилата е последният връх (от юг на север) от короната, опасваща ледниковия циркус, в който е заслон "Гранитна вода" (БАК). Той се намира директно на север от заслона и е отделен чрез седловина от съседния връх Ловница. Името си дължи на характерната скална форма, приличаща на легнала камила, завъртяла леко изправената си глава в посока върховете Орловец и Злия зъб. Камилската форма е разпознаваема единствено от югозапад - от маркираната пътека, свързваща Втора тераса със заслон "Гранитна вода", или от основната пътека към връх Мальовица (в участъка, който започва със стръмното изкачване след Втора тераса и завършва на Елениното езеро). Върхът е достъпен през лятото без катераческа екипировка през седловината, свързваща го с връх Ловница. Северната гранитна стена на върха, висока над сто метра, е популярен катерачен обект. Информация за катерачните маршрути можете да намерите на climbingguide.bg. На 17 април 1988 г. по време на катерене на върха загива легендарният български алпинист Людмил Янков.
Заслон "Страшното езеро"
2465 мЗаслон "Страшното езеро" се намира на малко възвишение до самия бряг на Страшното езеро. Представлява каменна сграда с преддверие и общо помещение с нари за спане. Има аварийна соларна система, където човек може да си зареди телефона или GPS устройството при нужда.
Муратово езеро
2230 мЧесто наричано "Сърцето на Пирин" заради характерната си форма, Муратово езеро е едно от най-популярните места за посещение в района на хижа Вихрен, достъпно за начинаещи планинари. То се намира под пирамидата на Муратов връх по пътеката, водеща от хижа "Вихрен" през Бъндеришка порта към хижа "Синаница". До езерото има малка полянка, а само по-нагоре по пътеката към портата може да се посетят и останалите, по-малки езера от групата, към която принадлежи и Муратово езеро - Овинатите (Хвойнати) езера.