Места

+
186 места
+ Добавяне на място
Сортиране:
Бъндеришка порта
Планински проход·Пирин

Бъндеришка порта е разположена между Муратов връх и Дончови караули и свързва Бъндеришкия циркус със Спано поле. През нея преминава маркиран машрут, водещ от хижа "Вихрен" към хижа "Синаница" или заслон "Спано поле". От портата може да се изкачи панорамният Муратов връх, както и скалистия рид на Дончови караули.

Жабешкото езеро
Езеро·Пирин

Жабешкото езеро е разположено под южния склон на Малка Тодорка и предлага чудесна панорама към Муратов връх, чийто пирамидален силует се отразява във водите му. Езерото е част от групата на Бъндеришките езера и дължи името си на поповите лъжички, което лятото могат да се видят в топлите му, плитки води. Покрай брега на езерото минава маркираната пътека от хижа "Вихрен" за хижа "Демяница".

Смрадливото езеро
Езеро·Рила

Смрадливото езеро е най-голямото ледниково езеро в България и на Балканския полуостров. Разположено е под връх Рилец и е лесно достъпно по маркирани пътеки от кантон "Тиха Рила" и хижа Рибни езера. Това е едно от десетките места в България, които въпреки красотата си носят имена, които трудно могат да бъдат определени като романтични. До езерото се намира и връх Кьоравица, а ако тръгнем на лов за красиви гледки с особени имена, само в Рила можем да открием поне още две: Свинското езеро в района на Мальовица, както и Червивото езеро, разположено под връх Шишковица.

Връх Мечит
Връх·Рила

Връх Мечит (или Голям Мечит) е панорамен връх в Мальовишкия дял на Рила.

Заслон "Амбарица"
Заслон·Стара планина

Заслон "Амбарица" е авариен заслон, намиращ се на самия връх Амбарица (Васил Левски). Представлява метална кутия с врата и малък прозорец. Може да подслони до четирима души.

Рилски манастир
Религиозно място·Рила

Рилският манастир "Свети Йоан Рилски" е най-големият и най-известен манастир в България. Той е сред символите на страната и е включен в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Основан е през десети век и е именуван е на своя основател, св. Иван Рилски, който в продължение на дванадесет години е живял в пещера недалеч от манастира. Манастирът притежава богат музей с исторически и етнографски експонати, както и галерия с икони. Посетителите могат да изкачат и Хрельовата кула, която е най-старата запазена сграда от манастирския комплекс. Църквата "Рождество Богородично", която се намира в двора на манастира, впечатлява със своите стенописи. От Рилския манастир тръгват множество маршрути към различни части на планината. На около седем километра от него е местността Кирилова поляна, където има заведения за хапване и преспиване, и откъдето може да се посетят Сухото езеро, Смрадливото езеро и хижа "Рибни езера", или да се тръгне на по-дълъг преход към Страшното езеро и хижите "Мальовица" и "Мечит". От самия манастир пък може да се изкачи връх Мальовица по Дългия рид, или да се отиде до хижите "Седемте езера", "Иван Вазов" и "Македония".

Връх Харамията
Връх·Рила

Връх Харамията (или Хайдута) е острият връх, който се вижда почти от всяка точка на Седемте рилски езера. От западната му страна се падат езерата Трилистника и Близнака, а от изток - Горното Чанакгьолско езеро, което последователите на Бялото братство наричат Езерото на чистотата.

Муратов връх
Връх·Пирин

Муратов връх е гранитен връх, разположен на основното пиринско било между Хвойнати връх и хребета Дончови караули, и ако идваме откъм мраморния гигант Вихрен, е вторият гранитен връх по билото след Хвойнати. В североизточното му подножие се намира Муратово езеро, едно от леснодостъпните езера в близост до хижа "Вихрен". Върхът е любим на пейзажните фотографи, като най-често се заснема откъм Жабешкото езеро, разположено източно от него в Бъндеришкия циркус. При залез, ако времето е тихо и по повърхността на езерото няма вълни, пирамидата на върха се отразява във водите му. Изкачва се най-често от юг през Бъндеришка порта, през която минават маркираните пътеки от хижа "Вихрен" за хижа "Синаница" и заслон "Спано поле".

Бъндеришки чукар
Връх·Пирин

Бъндеришки чукар е дванадесетият по височина връх в Пирин. Намира се в дъното на Бъндеришката долина на билото, ограждащо долината от юг, между хребета Дончови караули и връх Опрено. Най-често се изкачва от северозапад - през Бъндеришка порта и Дончови караули, или от изток - през Башлийска порта, която го свързва с връх Опрено. Макар българската планинарска култура да е силно повлияна от планинските обичаи в Алпите, на нашите върхове рядко ще видим кръстове. Бъндеришки чукар е едно от изключенията. Освен кръста, на върха е изграден миниатюрен параклис.

Чешмата в местността Букара
Питейна вода / Чешма·Витоша

Чешмата в местността Букара се намира на разклон между няколко маршрута на Витоша. От нея тръгват пътеки за Копитото, Златните мостове, както и за хижите "Момина скала" и "Планинец". Чешмата понякога пресъхва, а напролет се случва и да изригва периодично като гейзер. Районът около чешмата често е мочурлив и на пътеките са разположени дървени скари, по които може да се премине над калта.

Рибното езеро
Езеро·Рила
5.0(1)

Рибното езеро е шестото от Седемте рилски езера. То е най-плиткото езеро в групата - средната му дълбочина му е 1.10 метра. Поради малката си дълбочина, езерото се затопля бързо през лятото и това подпомага растежа на водната и блатна растителност, която вече покрива почти една четвърт от площта му. В плитките разливчета покрай бреговете му се събират гъсти пасажи от риби - именно те са дали името на езерото. На метри от него се намира хижа "Седемте езера".

Гьорева чешма
Питейна вода / Чешма·Витоша

Гьорева чешма се намира по пътеката от нефункциониращата хижа "Бор" към връх Камен дел, близо до разклона към хижите "Тинтява" и "Момина скала". Зад нея има каменен заслон.

Връх Ушите
Връх·Витоша

Връх Ушите е двоен връх в северната част на Витоша, южно от неговия съсед - връх Камен дел. В подножието му е разположен заслон "Ушите", от който до върха има кратка пътека. Най-често върхът се изкачва откъм хижа "Алеко", откъдето вървим по почти равната пътека към връх Камен дел и при заслон "Ушите" се отклоняваме вляво (няколко метра след като подминем заслона). Възможно е изкачване и откъм Златните мостове или хижа "Момина скала", накъдето същата пътека, идваща от хижа "Алеко", продължава. Значително по-трудно е изкачването на върха от заслон "Бай Кръстьо" през Комините, както и от заслон "Кикиш". И от двете места до платото и върха водят пътеки, пресичащи алпийски терен, които не са добре маркирани и изискват добра ориентация, а зимата са лавиноопасни.

Водопад Скакавица
Водопад·Рила

Водопад Скакавица се намира в Скакавишката долина, в подножието на източния склон на връх Кабул. Река Скакавица, която извира северно от езерото Бъбрека и преминава през малкото заблатено Скакавишко езеро, тук пада от над 70 метра височина. През зимата, когато замръзне, водопадът се превръща в популярен обект за ледено катерене. Единственият разумен начин човек да стигне до водопада е откъм хижа "Скакавица", откъдето до него покрай реката води кратка пътека, отнемаща 30-45 минути в посока.

Връх Людмил Янков
Връх·Рила

Връх Людмил Янков е четвъртият по височина в Рила. Намира се на главното мусаленско било, между върховете Мусала и Алеко. През него минава един от популярните маршрути сред сериозните планинари в България - Мусаленският траверс. Върхът е кръстен на легендарния български алпинист Людмил Янков, който през 1984 г. по време на експедиция до връх Еверест се изкачва без допълнителен кислород от 7170 м. до 8500 м. наведнъж (1330 метра денивелация, голяма част от която - в мъртвата зона), в опит да спаси Христо Проданов. Людмил Янков загива през 1988 г. на друг рилски връх - Камилата.

Връх Голям Кадемлия
Връх·Стара планина

Голям Кадемлия е втория по височина връх в Стара планина. Той е част от масива Триглав, който се отклонява южно от основното балканско било. На върха има бивша военна база и туристически заслон.

Тевно езеро
Езеро·Пирин

Тевно езеро се намира в циркуса Белемето, в подножието на върховете Валявишки чукар, Момин двор и Кралев двор. На източния бряг на езерото е построен заслон "Тевно езеро", а гледайки на юг, виждаме връх Каменица, който най-често се асоциира с езерото.

Връх Левски (Амбарица)
Връх·Стара планина

Връх Левски се намира на централното старопланинско било, западно от връх Голям Купен, който се вижда отлично от него. За разлика от Голям Купен обаче, който има алпийски профил и пътеките към него са осигурени с метални въжета, склоновете на връх Левски са предимно тревисти. През върха преминава многодневният туристически маршрут Ком-Емине, българският участък от Е3. Достъпен е от хижа Амбарица от север, както и от хижа Добрила от югозапад. Заслон "Амбарица" е разположен на поляната на върха.

Връх Отовица
Връх·Рила

Връх Отовица (или Отовишки връх) се издига западно от езерото Окото и североизточно от хижа Иван Вазов. Той е най-високият връх по едноименното Отовишко било, където са също върховете Сейменски камък, Ашикларски връх и Черни връх. Пътеката от хижа Иван Вазов през езерото Окото до хижите Седемте Езера, Рилски езера и Скакавица преминава съвсем близо до върха.

Заслон БАК (стар)
Заслон·Рила

Заслон БАК се намира в подножието на върховете Орловц и Злия зъб, недалеч от заслон "Гранитна вода". Представлява полегнала скала с ниша под нея, отворът на която е частично зазидан с камъни. Пространството под скалата е малко, но достатъчно, за да се скрият вътре няколко човека. На пода лежат няколко дълги дъски, които могат да послужат като нар. Строен е през 30-те години от членовете на тогавашния Български алпийски клуб (БАК), за да бъде използван като база и аварийно убежище при изследването на върховете в района. Днес абревиатурата БАК се използва и за заслон "Гранитна вода", на чиято табелка пред входа са написани и двете имена.

186 места