Места
+Езеро Бъбрека
2282 мЕзерото Бъбрека е третото (отгоре надолу) езеро от групата на Седемте рилски езера. Ако идвате по маркираната с червено пътека от хижа "Рилски езера", то ще бъде първото езеро, което ще достигнете. То е второто по дълбочина езеро в групата (след Окото) - 28 метра.
Езеро Близнака
2243 мБлизнака е четвъртото от групата на Седемте рилски езера. То се състои от две части, съединени с тесен проток, на което дължи името си. Езерото е третото по дълбочина след Окото и Бъбрека (27.5 метра), но е най-голямото по площ. Събира водата и от трите езера, разположени над него и се оттича в езерото Трилистника.
Езеро Сълзата
2535 мСълзата е първото (отгоре надолу) от Седемте рилски езера. То е най-малкото езеро в групата по площ и второто най-плитко (4,5 метра) след Рибното езеро. Оттича се в южната част на езерото Близнака.
Езеро Трилистника
2216 мТрилистника е петото езеро от групата на Седемте рилски езера. Захранва се с вода от езерото Близнака, както и от потоци със собствени извори. От него тръгват два потока - югоизчочен, който прави завой на североизток и се влива в разположеното под него Рибно езеро, и северозападен, който пресича пътеката между хижа Седемте езера и хижа Рилски езера. Вторият поток се приема за началото на река Герман.
Боянско езеро
1037 мБоянското езеро е изкуствен водоем в планина Витоша, разположен на около 1.5 км югоизточно от столичния квартал Бояна. Създадено е при построяването на Витошкия водопровод на София през 1906 г, като преди това на мястото е имало блато. До езерото може да се стигне от Бояна по пътека, отклоняваща се от тази за Боянския водопад, както и по Нископланинската обиколна пътека, по която след това може да се продължи към Драгалевския манастир.
Горно Мусаленско езеро
2576 мГорното Мусаленско езеро е второто (отгоре надолу) от групата на Мусаленските езера. Разположено е под връх Людмил Янков, чието бивше име е Безименен връх, поради което сред планинарите това езеро по асоциация е познато и като Безименното.
Връх Кутело
2908 мВръх Кутело е вторият по височина връх в Пирин, третият в България и петият на Балканския полуостров. Разположен е на мраморното било северно от връх Вихрен. От него на северозапад започва карстовият ръб Кончето. Югоизточно от него е циркусът Казана с едноименния заслон. Върхът има две коти, които понякога се означават като Кутело 1 и Кутело 2.
Кончето
2810 мКончето е тънък скален ръб в Пирин, разположен на главното планинско било между върховете Кутело и Бански суходол. Североизточните му склонове са почти отвесни и се спускат повече от 400 метра към безводния циркус Бански суходол. От югозапад наклонът е по-малък, но падането от тази страна също може да е фатално. В най-тясната си част ръбът е широк едва около половин метър. В миналото, преди да поставят осигурителното метално въже по протежението му, туристите са се придвижвали по тези тесни участъци, обкрачвайки скалата така, сякаш яздят кон. Така Кончето е получило името си. Дължината на ръба е около 400 метра, което означава, че преминаването му изисква поне двадесет минути пълна съсредоточеност, а това може да не е съвсем лесно за постигане след четири-пет часа вървене, колкото отнема, за да го достигнете. През летните уикенди Кончето е много посещавано и разминаването с туристите, идващи от срещуположната страна, по най-тесните участъци може да обтегне нервите ви допълнително. Есенно време ръбът може да се заледи частично, особено вечерно време, което прави и без това излъсканата от стъпки скала още по-хлъзгава. През Кончето преминава маркираната в червено пътека между хижа "Яворов" и хижа "Вихрен", която е част от европейския туристически маршрут Е4.
Връх Каменица
2822 мВръх Каменица е петият по височина връх в Пирин и най-високият връх на Каменишкото странично било, което се отделя от основното било на Пирин при връх Кралев двор. Гледан откъм Тевно езеро, вдясно (на запад) се вижда по-ниската Каменишка кукла (2690 м). Двата върха и езерото пред тях са любим обект на пейзажните фотографи.
Връх Шишковица
2669 мВръх Шишковица се намира в централната част на Рила, на билото свързващо върховете Възела и Венеца. Той е труднодостъпен връх, тъй като до него няма туристически маршрути, а неофициалните пътеки минават през скални участъци, стръмни поляни с хвойна и обрасли с клек склонове.
Червивото езеро
2320 мНе знам кой е кръстил това езеро Червивото и защо, но то заема достойно място сред дългия списък с поетични названия на красиви местности в Рила, конкурирайки се със Смрадливото езеро, Свинското езеро и връх Шишковица. Намира се между върховете Шишковица и Зелени връх. То е по-голямото и ясно забележимо от групата на двете Червиви езера, по-малкото от които е наистина малко и се намира близо до билото между върховете Шишковица и Венеца.
Зелени връх
2532 мЗелени връх се намира в Средна Рила, източно от връх Венеца, южно от връх Шишковица и югозападно от язовир Бели Искър. В югозападното му подножието са Зеленовръшките езера, а на север от него - Червивото езеро. Върхът е скалист и обрасъл с клек. До него няма маркирани туристически пътеки.
Канарско езеро
2260 мКанарското езеро се намира между върховете Канарата, Йосифица и Венеца. То е езерото, което се вижда в долината, когато подсичаме връх Канарата по маркираната пътека между хижа "Грънчар" и хижа "Рибни езера".
Синьото езеро
2416 мСиньото езеро е разположено в южната част на Мермерския циркус, недалеч от Рилецкото било. То е най-голямото от групата на четирите Караомерички езера и заедно с пирамидалния връх Мермера, който се издига над него, е един от открояващите се пейзажи по маркираната пътека от хижа "Рибни езера" до хижа "Македония".
Павлев връх
2682 мПавлев връх се намира на главното рилско било, между върховете Карааланица (Черна поляна) и Канарата. През него минава маркирания маршрут между хижа "Рибни езера" и хижа "Македония", който е част от Е4. В участъка преди върха (откъм Рибни езера) пътеката е осигурена с метално въже и е известна като Рилското конче - по аналогия със скалния ръб Кончето в Пирин, който също е осигурен с въже. За разлика от Кончето в Пирин обаче, ръбът, по който преминава пътеката през Павлев връх, е много по-широк и ако камъните са сухи, лятото не се налага да се държим за въжето.
Връх Реджепица
2678 мВръх Реджепица се намира на рид, отклоняващ се на юг от основното било на Средна Рила при връх Канарата. Южно от него са Реджепските езера, а източно - Горното Вапско езеро.
Връх Карааланица (Черна поляна) се намира на основното рилско било между върховете Павлев и Аладжа слап. През върха преминава маркираният маршрут между хижа "Рибни езера" и хижа "Македония", част от Е4.
Връх Аладжа слап
2695 мВръх Аладжа Слап се намира в Средна Рила, на билото между върховете Карааланица и Ангелов връх. През него преминава маркираният маршрут между хижа "Македония" и хижа "Рибни езера", като изкачването откъм хижа "Македония" е пословично със стръмнината си, защото пътеката върви право нагоре без серпентина, изкачвайки близо 300 метра денивелация. Зимната пътека преминава през върха, а лятната подсича най-високата му точка от изток.
Комините
1670 мКомините са две скални кули, разположени на североизточния склон на Витоша. Под почти отвесните им източни стени, които са популярен обект за скално катерене, преминава горното течение на Драгалевска река. Достъпни са откъм Бай Кръстьо по пътека, която след тях продължава към платото и върховете Ушите и Камен дел. Възможно е човек да се качи пеш, без инвентар, до най-високата точка от скалната група, която се намира западно от отвесните стени. До това място води кратко отклонение от пътеката за платото. Зимата районът около тях е лавиноопасен.
Манова чешма
1806 мМанова чешма се намира на пътеката, която свързва Платото с Комините и заслон "Кикиш". За съжаление чешмата не е поддържана и се руши, макар изворът до нея да е активен.