Хижа "Вихрен" - Дончови караули – Бъндеришки чукар

Маршрутът от хижа "Вихрен" до заслон "Тевно езеро" през Типиците е част от европейския туристически маршрут Е4. Той е дълъг билен преход в централната част на планината и при добро време предлага видимост към десетки ледникови езера, тъй като преминава покрай или над групите на Бъндеришките, Василашките, Типицките, Башлийските, Чаирските, Валявишките, Превалските и завършвайки при най-голямото от Малокаменишките езера - Тевно езеро. През цялото време теренът е алпийски и върховете, през които пътеката минава или към които предлага гледки - скалисти, с тревни участъци и тук-таме хвойна и клек. Общата денивелацията е под 1000 метра, но тъй като теренът често е каменист, а вървенето по едри и често клатещи се камъни уморява, преходът изисква прилична физическа издръжливост. След Башлийска порта по основното било вода няма, а по него е по-голямата част от прехода, тъй че е добре да се запасим с повечко. Участъкът при Типиците е известен като Малкото конче по аналогия със скалния ръб между върховете Кутело и Бански суходол, тъй като там ридът се стеснява значително, но за разлика от Кончето, пътеката тук не е осигурена с въже. Това обаче не бива да ни плаши, защото по-опасните участъци са предимно откъм източния склон на рида, тъй че нашата цел е да минаваме от западната му страна, когато това е възможно. Начало на маршрута Маршрутът започва с кратко, но стръмничко изкачване от паркинга пред хижа "Вихрен" към поляната, която се намира югозападно от хижата, след което продължава през обрасъл с клек участък до дървеното мостче над Бъндеришка река. В този участък пътеката ни, която е маркирана с червени ленти, съвпада с маркираната в синьо пътека за хижа "Синаница", но преди мостчето двете пътеки се разделят. Ние пресичаме мостчето и продължаваме към Бъндеришките езера, първото от които е само на пет минути от нас. Езеро Окото След мостчето има табелка, която сочи вляво от основната пътека. Кратката отбивка, която тя маркира, ще ни отведе до малкото езеро Окото, първото от групата на Бъндеришките езера. То е разположено в сравнително изолирано седло, тъй че отидем ли до него, ще имаме усещането, че сме дълбоко в планината, макар да сме в действителност все още съвсем близо до цивилизацията. В езерото се отразява силуетът на Бъндеришки чукар, чиято пирамидална форма е ясно видима от нашия ракурс. Бъндеришките езера След кратка разходка покрай десния бряг на езерото Окото слизаме обратно на пътеката, която в началото върви по поляната покрай реката, но скоро започва да набира височина и теренът да става по-каменист. Следващото езеро от групата на Бъндеришките езера, Рибното, ще ни се падне вдясно и за да стигнем до него, ще трябва да направим крарко отклонение от маршрута. Имайки предвид, че ни чака дълго и трудно ходене, трябва добре да помислим дали ще имаме сили за такива отбивки, когато стигнем до разклона за това езеро, пък и след още малко изкачване по нашата пътека ще можем да го видим отвисоко. Езера по пътя няма да ни липсват. След като се изкачим малко по нашата пътека, сред скалите и клека под нас ще се покаже част от Рибното Бъндеришко езеро, отклонението за което, предполагам, подминахме. А след още двеста метра положителна денивелация стръмната пътека ще ни изведе до третото Бъндеришко езеро по пътя - Жабешкото. Тук пътеката ни се отклонява вдясно, а напред продължава зелената маркировка за хижа "Демяница" през Тодорината порта. Вдясно от нас е Бъндеришки чукар, а зад нас, от другата страна на долината на Бъндеришка река, се издига един друг пирамидален връх - Муратов. Следва кратко слизане, което ни отвежда до брега на Дългото Бъндеришко езеро. След това езеро започва истински труден участък. Изкачването до Башлийска порта Чака ни стръмно изкачване по пътека, която трудно може да се нарече пътека. Вървим по камъни, огромни камъни, докато стигнем подножието на връх Възела. Макар в различни пътеводители да пише, че пътеката минава през Башлийска порта, най-ниската част на портата ще ни се падне вдясно, не много близо, а нашата пътека ще ни изведе на стотина метра под връх Възела, където огромните камъни свършват и теренът става значително по-приятен и полегат. Докато все още се изкачваме дотам обаче, си струва да се обръщаме от време на време назад, защото тук, макар и участъкът да е физически неприятен, е, поне за мен, най-красивата гледка, която ще видим по целия маршрут - белите върхове Вихрен и Кутело, Тодориното било вдясно от тях и Бъндеришките езера под нас. Връх Опрено и Типиците Оттук до Мозговишка порта въврим все по билото. Теренът варира от каменни полета до полянки, а езера има във всички посоки. Например, наближим ли следващия връх, Опрено, ще видим долу вляво едно огромно езеро. Това е най-голямото от Василашките езера - Тевното. Не онова Тевно, към което пътеката ни продължава, а Тевно Василашко езеро. Макар пътеката ни да не преминава през всяка една кота по билото, ние, ако имаме сили, все пак можем да си правим отбивки, за да поглеждаме какво има от другата страна, защото интересни неща не липсват. Преди първия връх от Типиците - Голям Типиц (или Голям Типик) ще забележим, че по пътеката ни се появяват тънки плоски камъни, които стърчат от земята, странно подредени в сравнение с безразборните каменни купчини около тях. Дали това е естествено явление или е приумица на някой турист, който си е намерил последователи, не знам, но е единственото място по маршрута, където ще го видим. Малкото конче Следва слизане към най-известния участък - тесният скален ръб по билото между Голям и Малък Типиц, познат като Малкото конче. Да не ви плаша, но тук не липсват места, по които можем да паднем. От друга страна, опасните участъци са кратки и както вече споменах, ако следваме маркировката и избягваме отклоненията от пътеката, които обикалят скалните ръбове отляво (откъм, впрочем, Типицките езера, които са долу под нас), то не би трябвало да имаме проблеми. Превалски чукар, седловината Превала и Мозговишка порта След Типиците пътеката става по-лесна технически, но не и физически, защото ще слезем малко, ще се качим малко до Превалския чукар, а после ще слезем отново, този път до Превала, седловината, която разделя Чаирския от Превалския циркус. Тук вдясно ще видим Чаирските езера, вляво долу ще са ни Превалските езера, а по-далеч, пак вляво, Василашките езера. Точно кои езера точно откъде се виждат не помня, но в тази част на Пирин езера да иска човек. Тук от нашата пътека има отклонение вляво, към Превалския циркус и хижа "Демяница", а също и вдясно - покрай Чаирските езера към заслон "Спано поле". Ние продължаваме напред. Следва подсичане на Мозговишки чукар, върхът пред нас, по каменистия му североизточен склон, в посока премката между него и върха, който се вижда отляво, по-ниския близнак на Валявишки чукар, който на някои карти е отбелязан като Валявишка чука. Тази премка е Мозговишка порта. Циркуса Белемето, връх Каменица и Тевно езеро Преминем ли през Мозговишка порта, не ни остава много до Тевно езеро. Тук от нашата пътека се отклонява синя маркировка към хижа "Беговица" на юг и хижа "Демяница" на север. Червената маркировка, по която продължаваме, обикаля Валявишка чука и не след дълго каменистият стръмен склон се сменя с полянки. Е, все още с камъни по тях, но с тревата започва да преобладава. Връх Каменица се вижда ясно, а след още малко ходене - и Тевно езеро, най-голямото в циркуса Белемето. В далечния му край е нашата крайна спирка - заслон "Тевно езеро".

Това е най-популярният маршрут за изкачване на Муратов връх - от южната страна, през Бъндеришката порта, откъдето наклонът към върха е умерен и техническата трудност не е висока.