Витоша
Витоша
Витоша
Витоша
Витоша

Витоша

Четвъртата по височина планина в България и "домашната" планина на софиянци и перничани.

Витоша е планината, която се издига южно от София и се вижда от всяка точка на града. Тя е куполообразна планина с предимно гористи и затревени склонове, а със своите 2290 метра надморска височина нейният най-висок връх - Черни връх - я нарежда на четвърто място по височина сред планините в България. Каменните реки, които се срещат в изобилие на Витоша, са рядък природен феномен - освен тук, в световен мащаб подобни образувания има на малко други места, например Фолкландските острови и Урал. Поради това те са строго защитени от закона. Витоша е леснодостъпна по павирани и асфалтирани пътища, по които се движат редовни линии на градския транспорт, а между многобройните ѝ хижи има гъста мрежа от туристически пътеки.

Черни връх

Черни връх през зимата

Черни връх е най-високият връх на Витоша. Поради достъпността си по маркирани и сравнително лесни пътеки, той е едно от най-често посещаваните места в планината. Предлага гледки към Софийската долина, Стара планина, Рила и планините от Краище. На върха е построена метеорологична станция, в чиято сграда има заслон и чайна.

Върхът най-често се изкачва откъм хижа "Алеко" и Златните мостове, но към него водят пътеки от всяко едно населено място в подножието на планината. През зимата районът на върха се превръща в популярно място за зимни спортове.

Боянски водопад

Боянския водопад

Боянският водопад е най-големият на Витоша. Той е разположен над квартал Бояна в стръмната долина на Боянска река, на 1260 метра надморска височина, а самият той е висок 25 метра. През зимата замръзва и става обект за ледено катерене.

Най-често се посещава от квартал Бояна, откъдето до него има две маркирани пътеки - една по-стръмна и една по-полегата. Леснодостъпен е и от хижа "Момина скала", както и от местността Копитото.

Златните мостове

Златните мостове през зимата

Златните мостове е най-известната каменна река на Витоша. Разположена е на надморска височина от 1350 до 1500 метра над село Владая, а под нея тече Владайска река, същата, която преминава под Лъвов мост. До Златните мостове достига асфалтов път от Бояна, по който се движат редовни автобуси от градския транспорт (номера 61 и 63). Пътеката от столичния квартал Княжево до Златните мостове е един от най-посещаваните туристически маршрути на Витоша, а най-краткият начин човек да стигне до района изцяло пеша е по пътеката от село Владая, която следва Владайска река. Златните мостове са удобен изходен пункт към Черни връх - от тях към върха тръгва директна пътека през хижа "Кумата", както и една по-заобиколна, но по-полегата, която преминава през хижите "Еделвайс" и "Звездица".

Комините

Комините откъм Драгалевска река

Макар склоновете на Витоша да са предимно обли, на някои места планината изненадващо добива алпийски характер. Такова място е скалното образувание Комините, което се състои от две високи кули с почти отвесни скали. Ако идваме към тях откъм заслон "Бай Кръстьо", с малко повече въображение можем да оприличим това, което виждаме, на миниатюрна версия на върховете Мальовица и Малка Мальовица, както изглеждат те откъм долината на хижа "Мальовица".

Комините са популярен учебен обект за скално катерене и често по скалите им ще видим катерачи. Ако ги обиколим от северозапад, можем да се качим на най-високата им точка, без да сме алпинисти, а можем и просто да ги подминем и да продължим към платото на Витоша по една от малко посещаваните пътеки в планината.

Природен парк "Витоша"

Дъждовник

Природен парк "Витоша" е най-старият на Балканския полуостров. Създаден през 1934 година, когато са и обявени двата резервата в планината - "Бистришко бранище" и "Торфено бранище". Повече от половината от територията на парка е заета от гори, предимно букови и иглолистни, а останалото са ливади, торфени комплекси, каменни реки и други. Паркът е дом на около 1500 вида висши растения, половината от всички, сред които правят впечатление множеството видове орхидеи, жълтия планински крем (Lilium jankae) и планинския божур (Trollius europaeus). Установени са 236 вида птици, сред които - сокерицата (Nucifraga caryocatactes), черният кълвач (Dryocopus martius) и жълтоглавото кралче (Regulus regulus), което е най-малката птица в България. В планината има 11 вида земноводни, 14 вида влечуги и 8 вида риби. В есенните гори често ще срещаме дъждовника, а във високите части на планината, дори напролет, когато снежните преспи още не са се разтопили, можем да видим усойницата. От едрите бозайици се срещат благородният елен, сърната, дивото прасе, кафявата мечка и сивият вълк.

Хижи във Витоша

Хижа "Кумата"
Витоша
Затворена днесОтваря в петък в 12:00
Достъп:ПешаС автомобил

Хижа "Кумата" се намира сред иглолистна гора в южната част на местността Боерица. Тя е класическа спирка по маршрута от Златните мостове за Черни връх, както и изходна точка за по-кратки преходи до местността Конярника и съседните хижи. Достъпна и с кола, като разстоянието от кв. "Бояна" е приблизително 20 км. Хижата е кръстена на един от първите български алпинисти - Крум Новаков - Кумата, който е сред инициаторите за построяването ѝ. Строежът ѝ започва през 1921 г., а е официално осветена и завършена през 1927 г., като впоследствие е достроявана на няколко етапа. Как изглежда хижата през 1941 г. можете да видите в царския кинопреглед от онова време.

Хижа "Еделвайс"
Витоша
Отворена целогодишно
Достъп:ПешаС автомобил

Разположена сред иглолистна гора в местността Мачовото, недалеч от връх Острица.

Заслон "Черни връх"
Витоша
Извън работното времеОтваря в 08:00

Заслон "Черни връх" е заслон с чайна и туристическа столова, разположен на най-високия връх на Витоша. Столовата и чайната са отворени всеки ден от 08:00 до 19:00 ч. Предлагат се топли супи, аламинути, скара, топли напитки (чай, кафе), сладкиши и бира. Предверието е отворено денонощно през цялата година за аварийно убежище при лошо време. В заслона можете да получите печат за Черни връх, който е част от инициативата „100-те национални туристически обекта“. Сградата е споделена между заслона, метеорологичната станция на НИМХ и пост на Планинската спасителна служба.

Хижа "Композиторите"
Витоша
5.0(1)

Хижа "Композиторите", известна още като "Червената шапчица", се намира недалеч от Златните мостове, на широка поляна сред гората. Хижата предлага отлична кухня и възможност за изнесен офис.

Заслон "Кикиш"
Витоша

Номенклатурно Кикиш е заслон, но е стопанисван и работи като хижа. Стопанисва се от Васил Лазаров, който я обновява и поддържа с помощта на приятели и доброволци. За десет години те успяват да превърнат пустеещата и рушаща се сграда в място, любимо на хиляди планинари. Пред заслона има малко изкуствено езеро и поляни с шезлонги.

Хижа "Балканити"
Витоша
Достъп:ПешаС автомобил

Хижа "Балканити" се намира в местността "Бели брег" на около 15 минути пеша от Златните мостове. Хижата разполага със слънчева външна тераса, от която се разкрива живописна гледка към долината на Владайска река и на гористите хълмове над нея, макар самата река да не се вижда. Пред хижата има поляна с пейки и барбекю, както и външен детски кът. Предлага се възможност за изнесен офис.

Заслон "Бай Кръстьо"
Витоша
Достъп:ПешаС автомобил

„Бай Кръстьо“ е обслужван заслон, разположен на северния склон на Витоша. Носи името на емблематичния планинар Кръстьо Грозев, който превръща мястото в притегателен център за туристите още в средата на миналия век. Днес заслонът предлага готвени ястия (традиционна българска кухня) и е междинна спирка за почивка по маршрутите от Драгалевци към хижа "Алеко", Черни връх, местността Комините и заслон "Кикиш". През него преминава европейският туристически маршрут Е4.

Хижа "Планинец"
Витоша
Достъп:ПешаС автомобил

Намира се в местността Сврачар, недалеч от Копитото, Дендрариума и Златните мостове.

Всички хижи

Маршрути във Витоша

Хижа "Алеко" - Камен Дел - Златните мостовеСредно труден
Туризъм·ВитошаСредно труден
8.71 км·3 ч·123 м·548 м
Хижа "Алеко"Автобусна спирка "Златните мостове"
Боянско ханче - Боянска църква - Боянски водопад - Хижа "Момина скала"Средно труден
Туризъм·ВитошаСредно труден
5.32 км·2 ч 45 мин·780 м·47 м
Боянско ханчеХижа "Момина скала"
Драгалевци – заслон "Бай Кръстьо" – Хижа "Алеко"Средно труден
Туризъм·ВитошаСредно труден
6.79 км·3 ч 1 мин·1029 м·0 м
Площада на кв. "Драгалевци"Хижа "Алеко"
Княжево - Хижа "Септември"Средно труден
Туризъм·ВитошаСредно труден
7.9 км·2 ч 5 мин·898 м·58 м
Алеята от Княжево до Златните мостове е вероятно най-популярният пешеходен турситически маршрут на Витоша. Описаният тук маршрут се движи по нея до местността Бели брег, след което се отклонява към хижа "Септември".
Трамвайна спирка "Княжево"Хижа "Септември"
Спирка "Дендрариума" - Игликина полянаЛесен
Туризъм·ВитошаЛесен
0.9 км·25 мин·69 м·83 м
Това е кратък, но разнообразен маршрут. Ще минете покрай две езера в местността Дендрариума, ще слезете по камениста горска пътека до Планинишка река, която ще пресечете по дървен мост, след което ще се изкачите до широката и, пожелавам ви, слънчева Игликина поляна.
Спирка "Дендрариума"Игликина поляна
Хижа "Еделвайс" – Хижа "Кумата"Средно труден
Туризъм·ВитошаСредно труден
2.17 км·45 мин·58 м·25 м
Пътеката от хижа "Еделвайс" до хижа "Кумата" е кратка, почти равна, но много разнообразна - ще вървим през гора, покрай каменни реки, поляни с гледки към планините в Краище (северозапад от Витоша), а накрая ще пресечем Владайска река на място, където тя образува широк вир сред едри обли камъни. Маршрутът е най-приятен през топлите месеци, тъй като пътеката не е много популярна, а маркировката е оскъдна, тъй че зиме, когато е навалял пресен сняг, е лесно човек да се обърка, пък и в откритите участъци се образуват доста дълбоки преспи.
Хижа "Еделвайс"Хижа "Кумата"
Хижа "Момина скала" - Хижа "Септември"Лесен
Туризъм·ВитошаЛесен
0.99 км·20 мин·40 м·51 м
Кратка разходка по почти равна и добре поддържана горска пътека. Поляната пред хижа "Момина скала" е отлично място за пикник, поради което през уикенда може да бъде доста населена.
Хижа "Момина скала"Хижа "Септември"
Бай Кръстьо – Комините – връх УшитеТруден
Туризъм·ВитошаТруден
3.23 км·1 ч 18 мин·515 м·8 м
Пътеката от заслон "Бай Кръстьо" към платото през Комините е един от по-трудните маршрути на Витоша. Има много места, на които човек може да се обърка, има стръмни каменисти участъци, където падане не е изключено, а и не е много популярна, тъй че е много вероятно да сме сами по нея, особено през делничните дни. Тя обаче ще ни преведе през един от малкото алпийски участъци от иначе облата и приветлива Витоша, където пейзажите ще ни напомнят повече на Рила и Пирин. Ще имаме възможност да се изкачим и на най-високата точка на Комините, докъдето има кратко отклонение от нашата пътека. Районът около Комините е лавиноопасен, тъй че пътеката е подходяща само за месеците, в които горе няма сняг. Тръгваме от острия завой, който павирания път за хижа "Алеко" прави при автобусната спирка за заслон "Бай Кръстьо". Ако сме с кола, до спирката има уширените на пътя, където можем да паркираме. При самия остър завой трябва да сме внимателни, защото последния път, когато ходих (Октомври 2026), отклонението от пътя, където започва пътеката, беше затрупано с паднали дървета и за да е съвсем объркващо, имаше прясна канавка, прокопана между пътя и началото на пътеката, тъй че там изглежда непроходимо. Има и няколко алтернативни пътеки, по които можем без да искаме да поемем, тъй че трябва внимателно да се оглеждаме за маркировъчните табелки. Влезем ли в гората, пътеката става сравнително лесна за следване. След плавно изкачване през буковата гора ще излезем при долината на горното течение на Драгалевска река, откъдето за пръв път ще видим дете скални кули на Комините вдясно. Ще трябва да пресечем реката. Тук долината е дълбока и през по-голямата част от деня е сенчесто, тъй че през есенните месеци е възможно пътеката и камъните, по които ще пресечем реката да са заледени. Има мостче, но то е в много лошо състояние и е неизползваемо (към Октомври 2026). След реката имаме два варианта - единият е да тръгнем покрай левия "комин", където стръмно нагоре тръгва пътека. Другият е да обиколим вляво, първоначално към тревистия улей, който ще видим на изток пред нас, но преди да го достигнем, отново свиваме вдясно. Този вариант е по-полегат, но е лесно да се обърка и понякога хората тръгват право на изток по улея нагоре, където пътека няма. Затова настоящият GPX върви по по-стръмния, но по-недвусмислен вариант на пътеката. Малко преди да се изкачим до скалите над левия "Комин", ще видим отклонение вдясно, което тръгва покрай каменен сипей. По него можем да се качим на група едри камъни, които представляват най-високата част на Комините. Можем и да продължим и ще видим още едно по-полегато отклонение към същото място. Но който и от двата варианта да изберем, изкачването на каменната група е опасно, тъй че ако не сме сигурни в способностите си, можем просто да продължим по пътеката към платото. Пътеката към платото продължава нагоре през рехава горичка от брези и храсти, след което излиза на разклон с няколко табелки, където на северозапад слиза пътека за заслон "Кикиш". Ние продължаваме да се изкачваме по тревистите склонове преди платото. Ще подминем Манова чешма и ще излезем на маркираната със номерирани пилони широка пътека по платото, по която след десетина минути ще стигнем заслон "Ушите". За да се качим до връх Ушите трябва да подминем заслона и на няколко метра зад гърба му да свием вляво към върха. Пътечката ще ни заведе до полянката между каменните купчини на върха. От заслон "Ушите" можем да продължим към Златните мостове и хижа "Момина скала", или да се върнем назад по платото към хижа "Алеко".
Заслон "Бай Кръстьо"Връх Ушите
Всички маршрути

Места във Витоша

Черни връх
Връх·Витоша

Черни връх е най-високият връх на Витоша. По-голямата част от купола му представлява широка поляна, на която са разположени множество пейки и масички. Около нея има няколко купчини едри камъни, една от които е и котата на върха. На върха е построена метеорологична станция, в която има туристическа чайна и пост на Планинската спасителна служба (ПСС). Преддверието на станцията е постоянно отворено, дори когато чайната не работи, и служи като заслон при лошо време. Пред стълбището, водещо до входа на чайната, ни чака дървената скулптора на мечока Спас, с която изкачилите върха често се снимат. До върха водят пътеки от всички краища на Витоша. Най-популярните са пътеките от хижа "Алеко", от Златните мостове и от село Железница. Зимната маркировка е отлична - от различните изходни точки тръгват близко разположени стълбове с номерация, която намалява в посока върха, където е стълб с номер 1.

Боянски водопад
Водопад·Витоша

Със своите 25 метра височина Боянският водопад е най-големият на Витоша и едно от най-посещаваните места в планината. Намира се над квартал Бояна в стръмната долина на Боянска река, на 1260 метра надморска височина. Достъпен е по маркирани пътеки от квартал Бояна, както и откъм местността Копитото и хижа "Момина скала". Скалите около водопада са мокри хлъзгави през лятото, а през зимата замръзват, поради което в района често се случват инциденти.

Златните мостове
Скално образувание·Витоша

Златните мостове е най-голямата каменна река на Витоша. Разположена е на надморска височина от 1350 до 1500 метра и между камъните ѝ тече Владайската река, същата, която преминава под Лъвов мост. Има хора, които се чудят, тъй че ще поясня: Златните мостове не са нито златни, нито пък са мостове. Да, често се случва някой да пита къде са мостовете, докато стои пред тях. Според Уикипедия, златният цвят в името бил цветът на лишеите по камъните, но на мен лишеите ми изглеждат по-скоро зелени, та не знам. Интересен е обаче фактът, че фигуративното име на местността все пак съдържа частица буквална истина - в пясъците на Владайска река, която тече под Мостовете, има съвсем реални златни песъчинки. Много рядко, но ги има. Ако се вгледате в пясъка по дъното, особено в слънчев ден, ще видите златисто блещукащи частици. Това не е злато. Това е слюда, която е лека и изплува най-отгоре на пясъка. Златото е тежко и потъва. Него няма да го видите. Златните мостове са каменна река. Каменна река означава просто дълъг сипей от големи камъни, под който може да има, а може и да няма река. Златните мостове са каменна река, под която се е случило да минава и истинска река.

Връх Камен дел
Връх·Витоша

Камен дел е острият витошки връх, който се вижда вляво от Копитото от по-голямата част от София. Той е сред най-популярните места за посещение на Витоша, за което допринася лесната му достъпност по почти равна пътека от хижа "Алеко", както и гледката към цяла София, която върхът предлага. Върхът е каменист, с широки и дълги каменни реки, спускащи се по северните му склонове. От южната си страна върхът е сравнително полегат и от тревистата пътека, която минава пойрай него (от хижа "Алеко" до хижа "Момина скала" и/или Златните мостове), до котата има само пет минути ходене по камъни. Южно от върха се намира заслон "Ушите" и едноименния връх, а югозападно, след една широка поляна, е връх Черната скала.

Връх Скопарник
Връх·Витоша

Връх Скопарник е третият по височина връх на Витоша след връховете Черни връх и Голям резен. Склоновете му са тревисти и на много места - обрасли с хвойна, но към върха камъните започват да преобладават. От западните му склонове извира река Струма, една от най-дългите в България. Изкачването на върха най-често става през седловината, която свързва Скопарник с Черни връх. На това място пътеката, слизаща от Черни връх на юг, се разклонява на три - надясно продължава маршрутът към връх Ярловски купен, част от Е4, напред продължава пътеката към село Железница през Планинска учебно-спортна база "Проф. Иван Стайков" (хижа "Академик"), която подсича Скопарник от североизток. Ние тук тръгваме по едва личаща си пътечка директно към върха през тревата. Тревата по-нагоре се сменя с камъни, които се клатят много, тъй че стъпваме с повишено внимание. Четирите каменни колони, които ще видим на върха, са каменния компас на скулптора Детелин Рачев. Пътеката към върха, описана тук, и самият връх се намират на границата на резерват "Бистришко бранище". Движението по немаркирани пътеки на североизток от нашата, тоест в резервата, е забранено.

Боянско езеро
Езеро·Витоша

Боянското езеро е изкуствен водоем в планина Витоша, разположен на около 1.5 км югоизточно от столичния квартал Бояна. Създадено е при построяването на Витошкия водопровод на София през 1906 г, като преди това на мястото е имало блато. До езерото може да се стигне от Бояна по пътека, отклоняваща се от тази за Боянския водопад, както и по Нископланинската обиколна пътека, по която след това може да се продължи към Драгалевския манастир.

Заслон "Ушите"
Заслон·Витоша

Заслон Ушите се намира на платото на Витоша, североизточно от връх Ушите и югоизточно от връх Камен дел. Заслонът е постоянно заключен. Единствената негова част, достъпна за туристи, е преддверието му, което няма врата, но входът му е сравнително тесен, тъй че може да предложи завет при лошо време.

Каменна река до хижа "Алеко"
Скално образувание·Витоша
Каменна река в местността Боерица
Скално образувание·Витоша

Съвсем близо до комплекса от хижи, включващ хижа "Планинарска песен", хижа "Борова гора" и неработещата хижа "Боерица", в подножието на връх Черната скала се намира каменна река, от която може да се гледат едни от най-красивите залези на Витоша.

Местност Дендрариума
Друго·Витоша

Местност с ботанически алеи, беседки, езерца и детски кътчета.

Каменна река до хижа "Кумата"
Скално образувание·Витоша

Малка каменна река, намираща се северно от хижа "Кумата", в самото начало на директната пътека от хижата към Златните мостове.

Копитото
Гледка·Витоша

Копитото е стръмна скална тераса в северозападната част на Витоша, от която се разкрива гледка към цяла София и на която е построена телевизионна кула. До Копитото достига асфалтов път, което го прави популярно изходно място за преходи. Множество маркирани пешеходни пътеки водят дотук, както от кварталите Княжево и Бояна, така и от Златните мостове и съседните хижи. Лифтът, чиито пилони се виждат на някои от снимките тук, не работи от над тридесет години, но пътеката, която преминава по неговото трасе, е любимият тренировъчен маршрут на Боян Петров, най-успешният български височинен алпинист, и след смъртта му там се провежда ежегодно състезание в негова чест.

Всички места

Модератори на маршрутите и местата в тази планина