Маршрутът и GPX файлът са ориентировъчни и може да са предоставени или верифицирани от потребител като вас. Проверете източника, датата, прогнозата, ограниченията и собствената си подготовка. Не разчитайте само на телефона или на един GPS трак. При непосредствена опасност се обадете на 112.
Изкачването на Черни връх от Златните мостове е вероятно вторият най-популярен маршрут за върха след този от хижа "Алеко". Денивелацията оттук е по-голяма, но пък имаме спирка за почивка и хапване по пътя - хижа "Кумата". Въпреки че на места пътеката след хижата е мочурлива и се пресича Владайска река, чешми по нея няма, тъй че е добре да се запасим с вода.
Това е летният маршрут за Черни връх от хижа "Алеко", който е известен и като "пътеката през Стената". Известен е също и със стръмната си първа половина, но това е така, защото повечето хора тръгват право нагоре по утъпканите от слизащи туристи преки пътеки или по ски пистата, вместо да следват серпентината, по която минава официалната маркировка. Ако следвате маркировката, изкачването ви ще бъде много по-лесно. GPX тракът тук е записан именно по полегатата маркирана серпентина. Маршрутът започва от поляната пред хижа Алеко, след чешмата, където пътеката нагоре е ясно видима. След това постепенно набираме височина, отляво виждаме връх Малък Резен, а вдясно - двете коти на връх Ушите в далечината. Подминаваме изоставена сграда, която според картата на BgMountains е бившата горна станция на ски влек "Заека". До нея има чешма, която тече цяло лято. Стигнем ли до разклона, където пътеката ни се слива с черния път и коловата маркировка покрай него, ще видим и върха за първи път. Вървим по черния път десетина минути и се отклоняваме вдясно, следвайки коловата зимна маркировка - тук зимната и лятната пътека съвпадат. В началото ще слезем до малкото корито на една малка рекичка, която ще пресечем по дървено мостче. След това пътеката се разклонява на няколко пътеки, вървящи горе-долу паралелно една на друга. На места се налага да обикаляме мочурливи участъци, които си променят местоположението и мащаба в зависимост от сезона, тъй че разнообразието от пътеки помага. Стигнем ли чайната и равната поляна пред нея, сме почти на върха. Тук маршрутът приключва за повечето хора, но ако сме ентусиасти, можем да се изкачим до истинската най-висока точка на Витоша, която е купчината едри камъни на петдесетина метра от чайната. От нея можем да погледнем другите туристи отвисоко.
Това е един от по-дългите кръгови маршрути, които можем да направим от местността Златние мостове. Маршрутът преминава предимно по добре маркирани пътеки, основно през иглолистна гора и поляни, а в най-високата си част достига до местността Конярника, откъдето се вижда Черни връх. По пътя няма да ни липсват възможности за почивка - шест хижи, многобройни беседки и един заслон. Питейната вода по пътеката също не е проблем, тъй като ще минем покрай няколко чешми.
Алеята от Княжево до Златните мостове е вероятно най-популярният пешеходен турситически маршрут на Витоша. Описаният тук маршрут се движи по нея до местността Бели брег, след което се отклонява към хижа "Септември".