


Хижа "Алеко"
Удобства
Работно време
Маршрути
Близки места
Черни връх
2290 мЧерни връх е най-високият връх на Витоша. По-голямата част от купола му представлява широка поляна, на която са разположени множество пейки и масички. Около нея има няколко купчини едри камъни, една от които е и котата на върха. На върха е построена метеорологична станция, в която има туристическа чайна и пост на Планинската спасителна служба (ПСС). Преддверието на станцията е постоянно отворено, дори когато чайната не работи, и служи като заслон при лошо време. Пред стълбището, водещо до входа на чайната, ни чака дървената скулптора на мечока Спас, с която изкачилите върха често се снимат. До върха водят пътеки от всички краища на Витоша. Най-популярните са пътеките от хижа "Алеко", от Златните мостове и от село Железница. Зимната маркировка е отлична - от различните изходни точки тръгват близко разположени стълбове с номерация, която намалява в посока върха, където е стълб с номер 1.
Връх Камен дел
1862 мКамен дел е острият витошки връх, който се вижда вляво от Копитото от по-голямата част от София. Той е сред най-популярните места за посещение на Витоша, за което допринася лесната му достъпност по почти равна пътека от хижа "Алеко", както и гледката към цяла София, която върхът предлага. Върхът е каменист, с широки и дълги каменни реки, спускащи се по северните му склонове. От южната си страна върхът е сравнително полегат и от тревистата пътека, която минава пойрай него (от хижа "Алеко" до хижа "Момина скала" и/или Златните мостове), до котата има само пет минути ходене по камъни. Южно от върха се намира заслон "Ушите" и едноименния връх, а югозападно, след една широка поляна, е връх Черната скала.
Връх Скопарник
2226 мВръх Скопарник е третият по височина връх на Витоша след връховете Черни връх и Голям резен. Склоновете му са тревисти и на много места - обрасли с хвойна, но към върха камъните започват да преобладават. От западните му склонове извира река Струма, една от най-дългите в България. Изкачването на върха най-често става през седловината, която свързва Скопарник с Черни връх. На това място пътеката, слизаща от Черни връх на юг, се разклонява на три - надясно продължава маршрутът към връх Ярловски купен, част от Е4, напред продължава пътеката към село Железница през Планинска учебно-спортна база "Проф. Иван Стайков" (хижа "Академик"), която подсича Скопарник от североизток. Ние тук тръгваме по едва личаща си пътечка директно към върха през тревата. Тревата по-нагоре се сменя с камъни, които се клатят много, тъй че стъпваме с повишено внимание. Четирите каменни колони, които ще видим на върха, са каменния компас на скулптора Детелин Рачев. Пътеката към върха, описана тук, и самият връх се намират на границата на резерват "Бистришко бранище". Движението по немаркирани пътеки на североизток от нашата, тоест в резервата, е забранено.
Връх Ушите
1906 мВръх Ушите е двоен връх в северната част на Витоша, южно от неговия съсед - връх Камен дел. В подножието му е разположен заслон "Ушите", от който до върха има кратка пътека. Най-често върхът се изкачва откъм хижа "Алеко", откъдето вървим по почти равната пътека към връх Камен дел и при заслон "Ушите" се отклоняваме вляво (няколко метра след като подминем заслона). Възможно е изкачване и откъм Златните мостове или хижа "Момина скала", накъдето същата пътека, идваща от хижа "Алеко", продължава. Значително по-трудно е изкачването на върха от заслон "Бай Кръстьо" през Комините, както и от заслон "Кикиш". И от двете места до платото и върха водят пътеки, пресичащи алпийски терен, които не са добре маркирани и изискват добра ориентация, а зимата са лавиноопасни.
Най-новият заслон на Витоша.