Кръгов маршрут от Златните мостове през Конярника и няколко хижи

Тръгваме от самата каменна река на Златните мостове, в долната дясна част на която има разклон, откъдето започват две пътеки. Едната върви нагоре покрай каменната река - това е директната пътека за Кумата. Ние трябва да тръгнем по другата - тази, която тръгва вдясно и се отдалечава от каменната река. Маркировката по нея е със зелен цвят.

В началото пътеката е широка и отлично заравнена, тъй че се ходи лесно. След десетина минути вървене ще пресечем асфалтовия път още веднъж, а после ще стигнем до разклон, непосредствено преди който има малко дървено мостче над един поток, приток на Владайска река. Тук свиваме вляво и тръгваме по черен път. Петдесетина метра по-нататък стигаме до втори разклон, където от нашия черен път вдясно се отклонява друг, който води до хижата на БНР и хижа "Композиторите". Ние продължаваме направо и съвсем скоро достигаме хижа "Панчо Томов".

Тук можем да си направим първата почивка, тъй като пред хижата има беседки и масички. Самата хижа понастоящем не работи (ноември 2026), но през някои летни дни пред нея съм виждал да се предлагат скара и напитки.

Продължаваме по пътеката, която започва с няколко каменни стъпалца и продължава през гората. Ще достигнем следващия разклон. Табелки, сочещи вдясно, указват пътеката за хижа "Селимица", по която синята маркировка продължава. Нашата пътека продължава направо и марировката, която трябва да следваме, става червена и по-рядка. Тук, ако имаме желание, можем да се отклоним и вляво, за да се отбием до неработещата (2026г.) хижа "Малина".

Скоро гората ще се разреди и ще попаднем на открито, където растителността ще се състои предимно от треви и храсти, и тук таме по някоя офика, която запазва червените си плодни гроздове по клоните дори през зимата. Вляво ще ни се падне ски пистата на Офелиите. Още малко напред и отново ще пресечем асфалтов път, след което гората ще се завърне. Скоро стръмнината ще се увеличи и пътеката ще направи няколко завоя, за да намали наклона. Когато достигнем следващия разклон, ако завием вдясно, след петдесетина метра ще достигнем хижа "Еделвайс", която има чудесен двор с беседки и чешма. Същият разклон ни дава възможност да си скъсим маршрута, тръгвайки директно към хижа "Кумата", или да продължим нагоре към Конярника, както е описано в настоящия маршрут.

Ако пропуснем отбивката към хижа "Еделвайс", след само пет минути ще имаме втора възможност за почивка, защото ще достигнем хижа "Звездица". Тя е огромна и поляните пред нея са огромни, с всякакви пейчици и атракции за деца. Има даже и ски писта.

Пътеката към Конярника прекосява поляната пред хижата и след един дълъг дървен мост, спестяващ ни газенето през мочурливия ѝ край, влиза отново в гората. В началото има още един дървен мост, много по-малък, по който прекосяваме малко поточе. След него вървим предимно по равно, даже малко ще слезем и ще прекосим още едно поточе. После идва изкачване и съвсем скоро ще излезем от гората. Вляво се намира връх Конярника, на който е кръстена местността, през която ще преминем след малко. Или може би върхът е кръстен на местността, знам ли? Гледан от пътеката, върхът представлява съвсем мъничко възвишение вляво и до него има отбивка, която си личи през тревата, тъй че можем да го изкачим при желание. След върха са все поляни и хвойна, чак до разклона за Черни връх, който се намира при заслон "Конярника".

Заслонът "Конярника" е поредното място, където можем да седнем за почивка. Има пейки на поляната пред него и вътре в преддверието му, а гледката е към широката субалпийска част на планината и към самия Черни връх. През заслона има още една сграда, изоставената долна станция на ски влек "Конярника", чиито стълбове ще видим вдясно от нас.

За да продължим към хижа "Кумата", трябва да следваме синята маркировка в посока гората, която до голяма степен съвпада с металните стълбове с номера по тях, които маркират зимната пътека. Скоро ще видим един бетонен път, който обикаля пътеката отляво, но маркировката не минава през него. Тъй като самата пътека често е мочурлива, преминаването по споменатия път често е по-добрият вариант. След него ще стигнем Владайска река, която ще пресечем по дървен мост. Преди този мост също има два варианта за преминаване и маркировката обхваща и двата, тъй че откъде точно ще минем не е толкова важно. Ако следваме металните стълбове, които са и по-краткият вариант, ще пресечем моста и след малко вървене през гората ще излезем на черния път, където ще срещнем по-обиколния вариант на пътеката. След кратко вървене по пътя има още един разклон, където напускаме пътя и вървим през гората. Преди хижа "Кумата" на пътеката има каменни стъпалца, достигнем ли до които, вляво в гората ще ни се падне параклиса на хижата (да, хижата си има параклис).

Хижа "Кумата" има много уютна столова и предлага богат избор от ястия, тъй че ето още един вариант за почивка.

От хижа "Кумата" можем да слезем и директно към Златните мостове, но описаният тук маршрут продължава през още две хижи и един ресторант. Тези три сгради се намират една до друга и за да ги достигнем, от хижа "Кумата" трябва да тръгнем по асфалтовия път, който след десетина минути, при мястото, където той завива вляво, ще ни изведе на входа на ресторант и хотел "Боерица". Малко след хотела се намират хижите "Борова гора" и "Планинарска песен". Ако сме гладни или жадни, тук изборът ни е голям.

След хижа "Планинарска песен" тръгваме надолу към Златните мостове. Първо ще преминем през една каменна река, след която ще достигнем поредния разклон. Вдясно пътеката се изкачва леко и продължава към изостаевната хижа "Бор", а вляво надолу продължава нашият маршрут. Теренът в началото е полегат, после стръмнината става значителна, но не задълго - преди поредния разклон отново ще вървим по равно. Подминем ли едно заградено с телена мрежа място, което ще ни се падне вдясно, нашата пътека ще се влее в тази от Златните мостове за връх Камен дел.

Тук имаме възможност да си удължим маршрута още малко - ако тръгнем надясно, по посока връх Камен дел, съвсем скоро ще видим разклон за хижа "Септември", която е на пет минути пеша от нас.

Ако пък хижите за днес са ни станали достатъчно, при разклона до загражденето тръгваме наляво и вървим така до асфалтовия път, който свързва Златните мостове със Стамболова ливада (ливадата пред хижа "Момина скала"). Тук правим поредния ляв завой, подминаваме поляната с каменния заслон и сме отново на асфалтовия път, по който след пет-десет минути достигаме каменната река на Златните мостове.