Заслон "Бай Кръстьо"
Заслон "Бай Кръстьо"
Заслон "Бай Кръстьо"
Начало/Хижи/Витоша/Заслон "Бай Кръстьо"Оценете

Заслон "Бай Кръстьо"

1400м

„Бай Кръстьо“ е обслужван заслон, разположен на северния склон на Витоша. Носи името на емблематичния планинар Кръстьо Грозев, който превръща мястото в притегателен център за туристите още в средата на миналия век. Днес заслонът предлага готвени ястия (традиционна българска кухня) и е…

Удобства

Ток
Ресторант
Готвена храна

Нощувки

Тази хижа не предлага нощувки – само дневни посещения.

Маршрути

Средно труден
Туризъм·ВитошаСредно труден
3.1 км·58 мин·539 м·104 м
Заслон "Бай Кръстьо"Хижа "Алеко"
Хижа "Момина скала" – Заслон "Бай Кръстьо"Средно труден
Туризъм·ВитошаСредно труден
6.03 км·1 ч 50 мин·157 м·245 м
Маршрутът от хижа "Момина Скала" до заслон "Бай Кръстьо" е част от Среднопланинската обиколна пътека на Витоша. Повечето изкачвания и спускания по пътеката са плавни, върви се основно през гора, но гледки към София се откриват често. Пътеката преминава през широка каменна река, а след това пресича поток (Драгалевска река) с малък водопад. Този маршрут е подходящ единствено за лятото, тъй като част от него се намира в лавиноопасна зона.
Хижа "Момина скала"Заслон "Бай Кръстьо"
Драгалевци – заслон "Бай Кръстьо" – Хижа "Алеко"Средно труден
Туризъм·ВитошаСредно труден
6.79 км·3 ч 1 мин·1029 м·0 м
Площада на кв. "Драгалевци"Хижа "Алеко"
Бай Кръстьо – Комините – връх УшитеСредно труден
Туризъм·ВитошаСредно труден
3.23 км·1 ч 18 мин·515 м·8 м
Пътеката от заслон "Бай Кръстьо" към платото през Комините е един от по-трудните маршрути на Витоша. Има много места, на които човек може да се обърка, има стръмни каменисти участъци, където падане не е изключено, а и не е много популярна, тъй че е много вероятно да сме сами по нея, особено през делничните дни. Тя обаче ще ни преведе през един от малкото алпийски участъци от иначе облата и приветлива Витоша, където пейзажите ще ни напомнят повече на Рила и Пирин. Ще имаме възможност да се изкачим и на най-високата точка на Комините, докъдето има кратко отклонение от нашата пътека. Районът около Комините е лавиноопасен, тъй че пътеката е подходяща само за месеците, в които горе няма сняг. Тръгваме от острия завой, който павирания път за хижа "Алеко" прави при автобусната спирка за заслон "Бай Кръстьо". Ако сме с кола, до спирката има уширените на пътя, където можем да паркираме. При самия остър завой трябва да сме внимателни, защото последния път, когато ходих (Октомври 2026), отклонението от пътя, където започва пътеката, беше затрупано с паднали дървета и за да е съвсем объркващо, имаше прясна канавка, прокопана между пътя и началото на пътеката, тъй че там изглежда непроходимо. Има и няколко алтернативни пътеки, по които можем без да искаме да поемем, тъй че трябва внимателно да се оглеждаме за маркировъчните табелки. Влезем ли в гората, пътеката става сравнително лесна за следване. След плавно изкачване през буковата гора ще излезем при долината на горното течение на Драгалевска река, откъдето за пръв път ще видим дете скални кули на Комините вдясно. Ще трябва да пресечем реката. Тук долината е дълбока и през по-голямата част от деня е сенчесто, тъй че през есенните месеци е възможно пътеката и камъните, по които ще пресечем реката да са заледени. Има мостче, но то е в много лошо състояние и е неизползваемо (към Октомври 2026). След реката имаме два варианта - единият е да тръгнем покрай левия "комин", където стръмно нагоре тръгва пътека. Другият е да обиколим вляво, първоначално към тревистия улей, който ще видим на изток пред нас, но преди да го достигнем, отново свиваме вдясно. Този вариант е по-полегат, но е лесно да се обърка и понякога хората тръгват право на изток по улея нагоре, където пътека няма. Затова настоящият GPX върви по по-стръмния, но по-недвусмислен вариант на пътеката. Малко преди да се изкачим до скалите над левия "Комин", ще видим отклонение вдясно, което тръгва покрай каменен сипей. По него можем да се качим на група едри камъни, които представляват най-високата част на Комините. Можем и да продължим и ще видим още едно по-полегато отклонение към същото място. Но който и от двата варианта да изберем, изкачването на каменната група е опасно, тъй че ако не сме сигурни в способностите си, можем просто да продължим по пътеката към платото. Пътеката към платото продължава нагоре през рехава горичка от брези и храсти, след което излиза на разклон с няколко табелки, където на северозапад слиза пътека за заслон "Кикиш". Ние продължаваме да се изкачваме по тревистите склонове преди платото. Ще подминем Манова чешма и ще излезем на маркираната със номерирани пилони широка пътека по платото, по която след десетина минути ще стигнем заслон "Ушите". За да се качим до връх Ушите трябва да подминем заслона и на няколко метра зад гърба му да свием вляво към върха. Пътечката ще ни заведе до полянката между каменните купчини на върха. От заслон "Ушите" можем да продължим към Златните мостове и хижа "Момина скала", или да се върнем назад по платото към хижа "Алеко".
Заслон "Бай Кръстьо"Връх Ушите

Близки места

Комините
Връх

Комините са две скални кули, разположени на североизточния склон на Витоша. Под почти отвесните им източни стени, които са популярен обект за скално катерене, преминава горното течение на Драгалевска река. Достъпни са откъм Бай Кръстьо по пътека, която след тях продължава към платото и върховете Ушите и Камен дел. Възможно е човек да се качи пеш, без инвентар, до най-високата точка от скалната група, която се намира западно от отвесните стени. До това място води кратко отклонение от пътеката за платото. Зимата районът около тях е лавиноопасен.

Връх Кикиш
Връх

Връх Кикиш се намира съвсем близо до едноименния заслон откъдето изкачването му е всъщност една няколкоминутна разходка по равно. Представлява открита тераса сред гората, от която се открива гледка към София. На името на витошкия Кикиш е кръстен връх на антарктическия остров Ливинстън.

Драгалевски манастир
Религиозно място

Драгалевският манастир „Успение Богородично“ е православен манастир, основан през четиринадесети век. След падането на България под Османска власт манастирът е център на Софийската (Средецката) книжовна школа, функционирала през втората половина на XV и в XVI век. През 1871 – 1872 Васил Левски отсяда често в манастира, където тогавашният игумен, йеромонах Генадий Скитник, му помага при основаването на революционните комитети в Софийско. Днес манастирът е девически.

Връх Камен дел
Връх

Камен дел е острият витошки връх, който се вижда вляво от Копитото от по-голямата част от София. Той е сред най-популярните места за посещение на Витоша, за което допринася лесната му достъпност по почти равна пътека от хижа "Алеко", както и гледката към цяла София, която върхът предлага. Върхът е каменист, с широки и дълги каменни реки, спускащи се по северните му склонове. От южната си страна върхът е сравнително полегат и от тревистата пътека, която минава пойрай него (от хижа "Алеко" до хижа "Момина скала" и/или Златните мостове), до котата има само пет минути ходене по камъни. Южно от върха се намира заслон "Ушите" и едноименния връх, а югозападно, след една широка поляна, е връх Черната скала.

Връх Ушите
Връх
≈ 1 h 18 min·маршрут

Връх Ушите е двоен връх в северната част на Витоша, южно от неговия съсед - връх Камен дел. В подножието му е разположен заслон "Ушите", от който до върха има кратка пътека. Най-често върхът се изкачва откъм хижа "Алеко", откъдето вървим по почти равната пътека към връх Камен дел и при заслон "Ушите" се отклоняваме вляво (няколко метра след като подминем заслона). Възможно е изкачване и откъм Златните мостове или хижа "Момина скала", накъдето същата пътека, идваща от хижа "Алеко", продължава. Значително по-трудно е изкачването на върха от заслон "Бай Кръстьо" през Комините, както и от заслон "Кикиш". И от двете места до платото и върха водят пътеки, пресичащи алпийски терен, които не са добре маркирани и изискват добра ориентация, а зимата са лавиноопасни.

Каменна река до хижа "Алеко"
Скално образувание
+14 още места

Изходни места

Намира се в защитена територия
ВИТОШАПрироден парк
Научете повече

Отзиви

Все още няма отзиви.