Маршрути

Това е кратък, но разнообразен маршрут. Ще минете покрай две езера в местността Дендрариума, ще слезете по камениста горска пътека до Планинишка река, която ще пресечете по дървен мост, след което ще се изкачите до широката и, пожелавам ви, слънчева Игликина поляна.

Кратка разходка по почти равна и добре поддържана горска пътека. Поляната пред хижа "Момина скала" е отлично място за пикник, поради което през уикенда може да бъде доста населена.

Това е класическата пътека за хижа "Мальовица" от бившата Централна планинска школа (ЦПШ). Представлява полегат черен път, застлан с чакъл и камъни. Движи се през иглолистна гора покрай река Мальовица. Маршрутът е лесен и подходящ за малки деца.

Преходът към връх Белмекен започва с лека разходка покрай брега на Равничалското езеро, която ще ни послужи за загрявка за стръмния участък, който следва. Но не се плашете - стръмнината е кратка, а камъните, по които се върви, сравнително големи и стабилни. След това излизаме на приятното тревисто било, по което имаме малко време да си поемем дъх, докато вървим по почти равния участък преди финалното изкачване към върха. А това изкачване, макар да е по пътека сред тревата, е доста стръмничко и не много късо. Но пък когато излезем на върха, ще видим една доста голяма част от Рила и Родопите, а слезем ли малко по югоизточния му склон, можем да погледнем язовир Белмекен от високо. В района често се виждат диви кози, а ако извадим късмет, можем да видим и елегантния братовчед на мармота - лалугера, чието най-високо местообитание на Балканите е именно района на върха.

Малко след хижа "Рилски езера" пътеката има кратък стръмен участък, който може да ни се стори обезкуражаващ. Но преодолеем ли го, останалата част от маршрута е почти равна. През повечето време ще виждаме Долното езеро, което ще ни се падне долу вляво. Малко преди хижа "Седемте езера" ще пресечем малко поточе, което всъщност е река Джерман - реката, в която Седемте езера се оттичат. Следва още едно изкачване, този път много по-кратко, и веднага след него се озоваваме на брега на Рибното езеро, където е и самата хижа.

Това е един от вариантите за преход от хижа "Скакавица" до хижа "Рилски езера". Маркировката в началото е изобилна, но след първия разклон става неясна и започва да се губи, което не е без значение, защото привидни отклонения и не съвсем очевидни завои не липсват. Въпреки това тя е напълно проходима и ако си помагаме с приложение или устройство за GPS навигация, не би трябвало да имаме проблеми.

Пътека през гората, подходяща и за лятото, и за зимата. Ако сме на поляната пред хижа "Ловна", трябва да обиколим сградата отдясно и в началото на гората там ще видим табелката за хижа "Вада". Тръгваме през гората, преминаваме покрай водната турбина, захранваща с ток хижата. Вдясно от нас се пада река Джерман, която скоро ще пресечем по дървено мостче. След мостчето има кратко изкачване през гората, след което слизаме до един от многото черни пътища в тази част на Рила. Тръгваме вдясно по него и вървим, докато стигнем първия ляв завой, при който има табелки и информационно табло. Там продължаваме направо през гората по която и да е от двете пътеки пред нас - лявата пътека е по-полегата и оттам минава официалната маркировка, но съдейки по степента ѝ на утъпканост, хората сякаш предпочитат да минават по стръмната пътека, която се изкачва право нагоре. След кратко и стръмно изкачване излизаме на разклона, при който нашата пътека се слива със синята маркировка, идваща от хижа "Седемте езера". Продължаваме право напред - по черния път, който слиза стръмно през гората, и вървим по него, докато стигнем мостчето над реката до хижа "Вада". Това е река Прав искър - един от многото притоци на Искър. Малко след мостчето ще видим и самата хижа.

Пътеката е доста стръмна в участъка от хижа "Вежен" до разклона за хижа "Бенковски".

Това е един от по-бързите варианти за слизане от заслон "Тевно езеро", ако планираме да хванем лифта от хижа "Безбог" след това. Пътеката е разнообразна, но предимно камениста, а в участъка след Лявата Краледворска порта до Самодивските (Краледворските) езера - много камениста, с клатещи се големи камъни, и когато слезем на Поповото езеро и решим, че трудното е преминало, ни чака финалното качване и слизане до хижа "Безбог".

Това е летният маршрут за Черни връх от хижа "Алеко", който е известен и като "пътеката през Стената". Известен е също и със стръмната си първа половина, но това е така, защото повечето хора тръгват право нагоре по утъпканите от слизащи туристи преки пътеки или по ски пистата, вместо да следват серпентината, по която минава официалната маркировка. Ако следвате маркировката, изкачването ви ще бъде много по-лесно. GPX тракът тук е записан именно по полегатата маркирана серпентина. Маршрутът започва от поляната пред хижа Алеко, след чешмата, където пътеката нагоре е ясно видима. След това постепенно набираме височина, отляво виждаме връх Малък Резен, а вдясно - двете коти на връх Ушите в далечината. Подминаваме изоставена сграда, която според картата на BgMountains е бившата горна станция на ски влек "Заека". До нея има чешма, която тече цяло лято. Стигнем ли до разклона, където пътеката ни се слива с черния път и коловата маркировка покрай него, ще видим и върха за първи път. Вървим по черния път десетина минути и се отклоняваме вдясно, следвайки коловата зимна маркировка - тук зимната и лятната пътека съвпадат. В началото ще слезем до малкото корито на една малка рекичка, която ще пресечем по дървено мостче. След това пътеката се разклонява на няколко пътеки, вървящи горе-долу паралелно една на друга. На места се налага да обикаляме мочурливи участъци, които си променят местоположението и мащаба в зависимост от сезона, тъй че разнообразието от пътеки помага. Стигнем ли чайната и равната поляна пред нея, сме почти на върха. Тук маршрутът приключва за повечето хора, но ако сме ентусиасти, можем да се изкачим до истинската най-висока точка на Витоша, която е купчината едри камъни на петдесетина метра от чайната. От нея можем да погледнем другите туристи отвисоко.

Маршрутът започва зад хижа ъгъла "Мальовица", ако гледаме от пейките пред нея в посока върха (вижте снимката със стрелката). Тръгваме към реката през поляната и намираме удобно място да я пресечем, след което продължаваме по маркировката през клека. Ще прекосим няколко каменни реки, където трябва да следим каркировката внимателно, защото местата, където пътеката влиза в следващата порция клек, не са съвсем очевидни. Преминаването на каменните участъци може да ни се стори неприятно, но това е нищо в сравнение с пасажа, който ни чака, а именно едно много стръмно изкачване през клека покрай река Малка Мальовица. Тук на места наклонът е толкова голям, че може да се наложи да се държим за клоните на клека наоколо, а за десерт, поради близостта на потока отляво, не липсват и кални участъци. На места тази част от пътеката се заледява през есенните месеци, тъй че е добре да помислим как ще слизаме, след като се качим, за да не се превърне разходката ни в нежелана тренировка по бобслей. Изкачим ли стръмното, нататък е сравнително лесно. Е, не липсва стръмно качване, но не е толкова брутално. Първо ще излезем на равно каменно поле, под което тече реката, а след още малко клек - на широка поляна. После ще трябва да преодолеем още едно изкачване, след което ще слезем към първото езеро по пътя ни. Това езеро, както и повечето езера в района, си няма име (доколкото знам), но общо всички те, включително Страшното езеро, са известни като Прекоречките (или Горнопрекоречки) езера, защото от тях извира Горна Прека река. След това езеро тръгваме отново нагоре - предпоследното изкачване по маршрута, което ни извежда до следващото езеро. Езерото е голямо и синьо, тъй че тук можем да решим, че сме достигнали целта. Не сме. Има още едно изкачване. Едва след него ще видим Страшното езеро, заслона отляво и назъбеното било на Попова Капа и Купените над него.

Тръгваме към хижа "Рилски езера" и малко преди рекичката, спускаща се от езерото Трилистника, се отклоняваме вдясно по зелената и жълтата маркировка. Тук има три лесни начина да се объркаме: Отклонението е скрито сред клек, тъй че не е съвсем лесно да се забележи. Преди него има още едно отклонение, което води по немаркирана пътека право към Долното езеро - ако тръгнем по него, ще трябва да търсим начин да се придвижим вляво сред локвите и поточетата, с които поляните покрай брега на езерото изобилстват, за да излезем на зелената/жълтата маркировката за хижа "Ловна". Ако все пак се озовем до брега на езерото, трябва да внимаваме да не поемем по синята маркировка, която отива към хижа "Вада". После си следваме маркировката надолу покрай река Джерман, влизаме в гората и вървим през нея, докато стигнем до разклона, където жълтата и зелената маркировка се разделят. Ние трябва да поемем вдясно по зелената маркировка. Отклонението е лошо маркирано и лесно може да бъде пропуснато, тъй че влезем ли в гората, трябва внимателно да следим цвета на марките по дърветата. Следва стръмно слизане и след петнайсетина минути излизаме на поляната пред хижа "Ловна".

Алеята от Княжево до Златните мостове е вероятно най-популярният пешеходен турситически маршрут на Витоша. Описаният тук маршрут се движи по нея до местността Бели брег, след което се отклонява към хижа "Септември".

От автобусната спирка на Златните мостове се тръгва по шосето и се върви десетина минути. След два големи завоя се хваща горска пътека, която се отклонява вдясно от пътя. Втората ѝ половина е стръмна, но за улеснение са направени каменни стъпалца. Тази пътека извежда на широката поляна пред хижата.

Алтернативен маршрут от хижа "Момина скала" до Златните мостове, преминаващ през местността Букара, където се слива с директната пътека от Копитото, Малкото копито (пътеката през Планинишки ливади), както и маркираната с червено пътека за Боянския водопад.

Това е пътекаата под бившия лифт на Копитото, по която легендарният алпинист Боян Петров тренираше за издръжливост. В началото маршрутът се движи по маркираната алея за Златните мостове, но преди първото мостче се отклонява вляво. Преминава покрай жилищна кооперация, пресича последователно стария и новия Беловодски път, след което тръгва рязко нагоре през гората, където започва предизвикателството.

Това е най-популярният маршрут за изкачване на Муратов връх - от южната страна, през Бъндеришката порта, откъдето наклонът към върха е умерен и техническата трудност не е висока.

Това е дълъг билен преход през източната част на Мальовишкия дял на Рила. Ще преминем покрай Йончевото езеро и над Горното Лопушко езеро, след това през върховете Лопушки и Мечит, откъдето ще погледнем към връх Мусала и билото на Скакавците, както и към езерото Йозола, което напоследък стана популярно като "най-трудно достъпното езеро в Рила" и доведе до не едно изгубване. Ние няма да ходим до него, а ще слезем по Кайзеровия път до хижа Мечит. След Йончево езеро вода няма, тъй че е добре да си носим повечко.

Маршрут до БАК, един от символите на българския алпинизъм, и до два от върховете над заслона - Камилата и Орловец. Пътеката до заслон "Гранитна вода" (новия БАК), не представлява особена трудност за подготвения планинар, но повечето върхове над заслона са обективно опасни макар че до някои от тях има утъпкани пътеки.

Това е обичайният маршрут за изкачвана на връх Мальовица през лятото. Има стръмнички участъци и доста камънак, но пък ако имаме късмет с времето, ще видим доста голяма част от Рила отвисоко.