Рила

Мусала е най-високият връх в Рила и на целия Балкански полуостров. През лятото е лесно достъпен по маркирана пътека без технически трудности, започваща от горната лифтова станция на кабинковия лифт "Ястребец". Достъпността му го прави топ селфи дестинация, тъй че има летни уикенди, в които върхът става изненадващо труднодостъпен.

Мальовица е един от най-посещаваните алпийски върхове в България. Мальовишкият дял на Рила (включващ Мальовишкото било, Седемте рилски езера и Урдините езера) е именуван на него. Въпреки това Мальовица не е най-високият връх в този дял. Първенството държи връх Голям Купен, един от върховете, съставящи короната на Страшното езеро.

Алековото езеро е третото (отгоре надолу) от групата на Мусаленските езера. То се намира в подножието на връх Алеко и покрай брега му преминава лятната пътека от хижа "Мусала" до връх Мусала. Цветът му варира от тъмносиньо при облачно време до тюркоазено, когато е огряно от слънцето.

Езерото Бъбрека е третото (отгоре надолу) езеро от групата на Седемте рилски езера. Ако идвате по маркираната с червено пътека от хижа "Рилски езера", то ще бъде първото езеро, което ще достигнете. То е второто по дълбочина езеро в групата (след Окото) - 28 метра.

Окото е второто от Седемте рилски езера. Дълбочината му е 37,7 метра, което го прави най-дълбокото ледниково езеро на Балканския полуостров. Оттича се от южната страна към езерото Близнака (четвъртото от групата) чрез поток с малък водопад, покрай който преминава маркираната туристическа пътека. Над северния бряг на езерото се издигат стръмни скали и улеи, в които се задържат снежни преспи понякога до късно лято.

Връх Харамията (или Хайдута) е острият връх, който се вижда почти от всяка точка на Седемте рилски езера. От западната му страна се падат езерата Трилистника и Близнака, а от изток - Горното Чанакгьолско езеро, което последователите на Бялото братство наричат Езерото на чистотата.

Злия зъб е разположен на основното Мальовишко било между върховете Орловец и Ловница, но за разлика от тях, той е достъпен единствено чрез използване на катерачен инвентар дори и лятото.

Връх Камилата е последният връх от короната, опасваща ледниковия циркус на заслон "Орловец" ("Гранитна вода"). Той се намира директно на север от заслона и е отделен чрез седловина от съседния връх Ловница. Името си дължи на характерната скална форма, приличаща на легнала камила, завъртяла леко изправената си глава в посока върховете Орловец и Злия зъб. Камилската форма е разпознаваема единствено от югозапад - от маркираната пътека, свързваща Втора тераса със заслон "Орловец", или от основната пътека към връх Мальовица (в участъка, който започва със стръмното изкачване след Втора тераса и завършва на Елениното езеро). Върхът е достъпен през лятото без катераческа екипировка през седловината, свързваща го с връх Ловница. Северната гранитна стена на върха, висока над сто метра, е популярен катерачен обект. Зимата предлага условия за ледено катерене, което обаче е опасно, заради голямата вероятност от лавини. Информация за катерачните маршрути можете да намерите на climbingguide.bg. На 17 април 1988 г. по време на катерене на върха загива легендарният български алпинист Людмил Янков.

Елениното езеро е най-голямото и най-известното от групата на трите Еленски (Еленини) езера. Намира се източно от връх Мальовица, в подножието на върха. Маркираният маршрут към върха от хижа Мальовица минава покрай брега му.

Страшното езеро е ледниково езеро, разположено под корона от скалисти върхове, сред които - най-високият връх на Мальовишкия дял на Рила - връх Голям Купен. До него е построен каменен заслон, в който има печка с твърдо гориво и легла с одеала. Най-честият въпрос за Страшното езеро е какво толкова страшно има в него. Отговорът - нищо особено. Някога, преди да построят заслона до езерото, самоковският художник Христо Йончев - Крискарец попаднал на гръмотевична буря горе и здравата се уплашил. Разказал на приятелите си колко било страшно и така езерото получило името си. Дали тази история е вярна, не знаем, но с увереност можем да кажем, че Йончевото езеро, което се намира на около час под Страшното, носи името си именно на Христо Йончев.

Трионите са силно назъбен скалист гребен, който свързва връх Мусала с втория по височина връх в Рила - Малка Мусала. Трионите, както и северния склон на Малка Мусала, се смятат за най-трудните отсечки от класическия Мусаленски траверс.