




Хижа "Мальовица"
Стаите в новата сграда на хижата са отворени за подслон и пренощуване. Временно няма организирано настаняване и хранене. На място се предлага безплатен топъл чай.
(Текущ статус на хижата към 07.11.2026 по официална информация на БТС.)
Личните причини, поради които дългогодишният хижар на "Мальовица" Николай Марков прекратява предсрочно договора си с БТС и напуска хижата можете да чуете в…
Удобства
Маршрути
Близки места
Връх Мальовица
2729 мМальовица е един от най-посещаваните алпийски върхове в България. Мальовишкият дял на Рила, включващ Мальовишкото било с върховете Орловец, Злия зъб, Двуглав и Голям купен, е именуван на него. Въпреки това Мальовица не е най-високият връх в този дял. Първенството държи връх Голям Купен, един от върховете, съставящи короната на Страшното езеро.
Страшното езеро
2462 мСтрашното езеро е ледниково езеро, разположено под корона от скалисти върхове, сред които - най-високият връх на Мальовишкия дял на Рила - връх Голям Купен. До неговия бряг е построен каменен заслон, който носи неговото име. Най-честият въпрос за Страшното езеро е какво толкова страшно има в него. Отговорът - нищо особено. Някога, преди да построят заслона до езерото, самоковският художник Христо Йончев - Крискарец попаднал на гръмотевична буря горе и здравата се уплашил. Разказал на приятелите си колко било страшно и така езерото получило името си. Дали тази история е вярна, не знаем, но с увереност можем да кажем, че Йончевото езеро, което се намира на около час под Страшното, носи името си именно на Христо Йончев.
Връх Злия зъб
2678 мЗлия зъб е разположен на основното Мальовишко било между върховете Орловец и Ловница, но за разлика от тях, той е достъпен единствено чрез използване на катерачен инвентар дори и лятото.
Връх Орловец
2686 мВръх Орловец е разположен на централното Мальовишко било, западно от Злия зъб. Между двата върха е седлото Прозореца, от което на север започва сипей с пътека, водеща до заслон "Гранитна вода" (БАК), а на юг се спуска Синия улей, който завършва 1200 метра по-надолу, недалеч от Кирилова поляна. От върха се разкрива гледка към връх Мальовица, съседните скални зъбери на Петлите, връх Злия зъб на изток, връх Двуглав на югоизток и връх Камилата на север, както и към Втора тераса, ледниковото заравняване в горната долина на река Мальовишка, откъдето пътеката за заслон "Гранитна вода" (БАК) се отклонява от основната пътека за връх Мальовица. Северозападната стена на върха е почти отвесна и е висока около сто метра. Тя е популярен катерачен обект. За първи път е изкачена от немските алпинисти Херман Хунд и Тони Видеман (виж Уикипедия)) Върхът е достъпен през лятото без помощта на катераческа екипировка. Най-популярният маршрут е откъм заслон "Гранитна вода" (БАК) през Прозореца.
Заслон "Гранитна вода", известен още като БАК или заслон "Орловец" е разположен на малко възвишение в средата на циркуса, който е обграден от върховете Орловец, Злия зъб, Ловница и Камилата. Състои се от преддверие и малко общо помещение с два "етажа" нари за спане. Известен е и с трите си имена поради историята си - и своята, и тази на мястото, където се намира. Недалеч от "Гранитна вода", под връх Орловец има една полегнала скала с каменен зид, заграждащ входа ѝ. Това е първият заслон в района, строен през 30-те години на миналия век от членовете на тогавашния Български алпийски клуб. На един от камъните при входа му строителите на заслона за изковали абревиатурата BAK (на латиница). Десетилетия по-късно се построява заслон "Орловец" там, където сега е "Гранитна вода". Той е голям, с дървена конструкция и бетонни основи. През осемдесетте заслонът изгаря и по-късно на негово място алпинистът Милчо Ладов построява сегашния заслон. Кръщава го "Гранитна вода" - това е заглавието на стихотворение от легендарния алпинист Людмил Янков, който загива под връх Камилата. Така, в чест на Людмил Янков, заслонът приема настоящото си име. В планинарските среди обаче абревиатурата БАК се използва за назоваване не само на стария заслон, а и на "Гранитна вода", че даже и на цялата местност. Бетонната площадка, която стои до заслона, е всъщност основите на изгорелия заслон "Орловец".