Гондола "Ястребец" (горна станция) – връх Мусала

Горната станция на гондола "Ястребец" се намира на самия връх Ястребец (2369м). Там се намира и хижа "Ястребец" - тръгнем ли по черния път, започващ от лифтената станция, съвсем скоро от лявата ни страна ще видим арката над стълбището, слизащо до хижата.

След кратко слизане, черният път се разклонява на три - ние поемаме по средния път. На разклона има табелки, но тъй като хижа "Мусала" от това място се вижда в далечината и изглежда, че е по-ниско от нашата текуща височина, често хората се объркват и поемат по левия път, който слиза надолу, привидно към хижата. Десният път пък, след като пресече ски пистите, ни извежда на пътеката за връх Алеко и мусаленския траверс. Този маршрут не е маркиран и е подходящ само за планинари с алпийски опит.

После ни чака около час вървене по сравнително равен и широк път. Малко преди хижата пътеката се отклонява вдясно от пътя, за да ни спести един от широките му завои. На това място на някои карти е отбелязано езеро, каквото някога може би наистина е имало, но единственото, което е останало от него днес са тук-таме по някоя все още недоизсъхнала локва през ранните летни месеци, както и плоските белезникави камъни, по които можем да отгатнем, ще там някога е било дъно.

След хижа "Мусала" идва вероятно най-трудната част от прехода, която е един много стръмен участък, започващ към края на Долното Мусаленско езеро, покрай чийто бряг пътеката минава. Въпреки изобилната маркировка, указваща завоите в пътеката-серпентина, която се опитва да ни спести част от мъките, нетърпеливи туристи са утъпкали пътека право нагоре, без завои, директно през сипея от чакъл и едри камъни. Ние можем да я следваме, а можем и да вървим по официалната маркировка, в зависимост от нивото на силите и ентусиазма ни.

Изкачим ли се по този стръмен сипей и се обърнем назад, ще видим отвисоко трите най-ниско разположени Мусаленски езера и хижата, а над тях - облия връх Дено със скалното образувание Сфинкса вдясно от него. Минути по-късно ще се озовем на зелена поляна, където през ранното лято може да срещнем и рилската иглика, виолетовото цвете, което се среща единствено в Рила от целия свят. Вдясно от тази полянка ще видим малкото Фердинандово езеро.

След кратко изкачване ще излезем на брега на следващото езеро - Алековото. Отдасно ще видим връх Алеко, отляво - връх Иречек, а между тях - върховете Мусала и Малка Мусала, чиито силуети при безветрено време се отразяват във водите на езерото.

Продължаваме изкачването. Не много далеч пред нас се вижда синята пирамида на заслон "Леденото езеро", което е следващата ни спирка. Докато се катерим към него, отдясно ще ни се падне следващото Мусаленско езеро, което някои планинари наричат Безименното, защото е разположено точно под връх Безименен. Връх Безименен обаче неотдавна беше преименуван на връх Людмил Янков, тъй че въпросът с името на езерото под него остава отворен.

Ако сме ожаднели и не е късно лято, имаме шанс да си наточим вода от чешмата, която е на метри под заслон "Ледено езеро". От август нататък обаче тази чешма може да е пресъхнала. Във всички случаи обаче можем да се подкрепим на самия заслон, където предлагат напитки и храна.

Щом сме на заслон "Леденото езеро", сме почти на върха - оттук до него остава само половин час. Подминаваме руините на стария заслон, скоро след което излизаме на серпентината, която ни повежда към върха. Ще гледаме Леденото езеро от все по-високо, пред нас ще бъде скалният ръб Трионите с вечните снежни преспи под него (този ръб свързва Мусала с Малка Мусала, втория по височина рилски връх), ще видим отгоре Мусаленските езера, които подминахме, пътеката ни ще се слее за кратко със зимната пътека, обезопасена с въже. Излезем ли на върха, ще видим метеорологичната станция и пирамидата с портрета на котарака Мъри, но не бива да спираме там - продължим ли покрай другата сграда на върха, боядисаната в синьо екологична лаборатория на БАН, ще видим от другата страна двете Маричини езера.