Места

Чешма „Бялата вода" е рзположена на около 988 м надморска височина в долината на малък приток на Владайска река. До чешмата има кът за отдих с пейки и маси. От нея може да се продължи към Златните мостове, Копитото, Тихия кът или Музея на мечката. Тук завършва и едноименният „Беловодски път“.

Широка поляна с беседки и детски площадки.

Местност с ботанически алеи, беседки, езерца и детски кътчета.

Поляна с беседки и бетонен заслон с камина.

Връх Острица се намира в едноименния резерват, който е една от най-старите защитени територии в България. От върха се открива панорама към Витоша, Рила, Люлин и планините в Краище.

Най-високият връх на Витоша.

Заслон в подножието на връх Самара. Разполага с предверие и две стаи, в едната от които има легло тип нар.

Най-новият заслон на Витоша.

Съвсем близо до комплекса от хижи, включващ хижа "Планинарска песен", хижа "Борова гора" и неработещата хижа "Боерица", в подножието на връх Черната скала се намира каменна река, от която може да се гледат едни от най-красивите залези на Витоша.

Бившето ЦПШ.

Това не е бесилка, недейте да прибързвате с изводите. Това е рамка, в която човек може да си направи снимка на фона на равнината отзад.

Костенският водопад се намира само на пет минути пеша от паркинга пред Терма Костенец, което го прави подходяща дестинация за семейства с малки деца. Разположен е на река Чавча, която извира недалеч от най-високия връх в Източна Рила - връх Ибър. Висок е около десет метра и както всички планински водопади у нас, той е най-бурен през пролетта, когато топящият се сняг от планината прави реката най-пълноводна. През зимата водопадът замръзва. За водопада Иван Вазов написва стихотворенията "Водопадът плаче" и "Над водопада", включени в стихосбирката "Юлска китка" (1917), както и разказът "За Костенецкия водопад" (1906). Откъс от "Над водопада" днес е гравиран на дървена табела в началото на пътеката, до чешмата с минерална вода. Повече информация можете да намерите на информационния сайт на водопада.

Скаловитец е водопад в Източна Рила, близо до хижа Гургулица над вили Костенец. Намира се на река Скаловитец, която е десен приток на река Рибница. Водопадът е висок около 25 метра и има три стъпала, средното от които е най-голямо и отвесно.

Белмекен е връхът, на чието име е кръстен Белмекенският дял на Рила. В подножието му се намира язовир „Белмекен“. Северният склон е отвесен, извисява се над циркуса Кутлините. При ясно време и добра видимост от върха се откриват гледки във всички посоки. Могат да се видят Пирин с връх Вихрен, Славянка с Гоцев връх, Витоша с Камен дел, Стара Планина, Средна гора, Западните Родопи, язовирите „Искър“ и „Батак“, както и разположения в подножието му язовир „Белмекен“. Под върха е разположена най-високопланинската колония на лалугера (Spermophilus citellus) в България и на целия Балкански полуостров.

Най-високият връх в Стара планина.

Мальовица е един от най-посещаваните алпийски върхове в България. Мальовишкият дял на Рила (включващ Мальовишкото било, Седемте рилски езера и Урдините езера) е именуван на него. Въпреки това Мальовица не е най-високият връх в този дял. Първенството държи връх Голям Купен, един от върховете, съставящи короната на Страшното езеро.

Страшното езеро е ледниково езеро, разположено под корона от скалисти върхове, сред които - най-високият връх на Мальовишкия дял на Рила - връх Голям Купен. До неговия бряг е построен каменен заслон, който носи неговото име. Най-честият въпрос за Страшното езеро е какво толкова страшно има в него. Отговорът - нищо особено. Някога, преди да построят заслона до езерото, самоковският художник Христо Йончев - Крискарец попаднал на гръмотевична буря горе и здравата се уплашил. Разказал на приятелите си колко било страшно и така езерото получило името си. Дали тази история е вярна, не знаем, но с увереност можем да кажем, че Йончевото езеро, което се намира на около час под Страшното, носи името си именно на Христо Йончев.

Заслон "Гранитна вода", известен още като БАК или заслон "Орловец" е разположен на малко възвишение в средата на циркуса, който е обграден от върховете Орловец, Злия зъб, Ловница и Камилата. Състои се от преддверие и малко общо помещение с два "етажа" нари за спане. Известен е и с трите си имена поради историята си - и своята, и тази на мястото, където се намира. Недалеч от "Гранитна вода", под връх Орловец има една полегнала скала с каменен зид, заграждащ входа ѝ. Това е първият заслон в района, строен през 30-те години на миналия век от членовете на тогавашния Български алпийски клуб. На един от камъните при входа му строителите на заслона за изковали абревиатурата BAK (на латиница). Десетилетия по-късно се построява заслон "Орловец" там, където сега е "Гранитна вода". Той е голям, с дървена конструкция и бетонни основи. През осемдесетте заслонът изгаря и по-късно на негово място алпинистът Милчо Ладов построява сегашния заслон. Кръщава го "Гранитна вода" - това е заглавието на стихотворение от легендарния алпинист Людмил Янков, който загива под връх Камилата. Така, в чест на Людмил Янков, заслонът приема настоящото си име. В планинарските среди обаче абревиатурата БАК се използва за назоваване не само на стария заслон, а и на "Гранитна вода", че даже и на цялата местност. Бетонната площадка, която стои до заслона, е всъщност основите на изгорелия заслон "Орловец".

Това езеро е второто по големина от групата на Хвойнатите (Овинати) езера, към която принадлежи популярното Муратово езеро. За разлика от Муратово езеро, останалите Хвойнати езера нямат официални имена, тъй че използваното название тук е ориентировъчно.

Бъндеришка порта е разположена между Муратов връх и Дончови караули и свързва Бъндеришкия циркус със Спано поле. През нея преминава маркиран машрут, водещ от хижа Вихрен към хижа Синаница или заслон Спано поле. От портата може да се изкачи панорамният Муратов връх, както и скалистия рид на Дончови караули.