Разклон за Кикиш и Комините

Маршрутът от хижа "Момина Скала" до заслон "Бай Кръстьо" е част от Среднопланинската обиколна пътека на Витоша. Повечето изкачвания и спускания по пътеката са плавни, върви се основно през гора, но гледки към София се откриват често. Пътеката преминава през широка каменна река, а след това пресича поток (Драгалевска река) с малък водопад. Този маршрут е подходящ единствено за лятото, тъй като част от него се намира в лавиноопасна зона.

Пътеката от заслон "Бай Кръстьо" към платото през Комините е един от по-трудните маршрути на Витоша. Има много места, на които човек може да се обърка, има стръмни каменисти участъци, където падане не е изключено, а и не е много популярна, тъй че е много вероятно да сме сами по нея, особено през делничните дни. Тя обаче ще ни преведе през един от малкото алпийски участъци от иначе облата и приветлива Витоша, където пейзажите ще ни напомнят повече на Рила и Пирин. Ще имаме възможност да се изкачим и на най-високата точка на Комините, докъдето има кратко отклонение от нашата пътека. Районът около Комините е лавиноопасен, тъй че пътеката е подходяща само за месеците, в които горе няма сняг. Тръгваме от острия завой, който павирания път за хижа "Алеко" прави при автобусната спирка за заслон "Бай Кръстьо". Ако сме с кола, до спирката има уширените на пътя, където можем да паркираме. При самия остър завой трябва да сме внимателни, защото последния път, когато ходих (Октомври 2026), отклонението от пътя, където започва пътеката, беше затрупано с паднали дървета и за да е съвсем объркващо, имаше прясна канавка, прокопана между пътя и началото на пътеката, тъй че там изглежда непроходимо. Има и няколко алтернативни пътеки, по които можем без да искаме да поемем, тъй че трябва внимателно да се оглеждаме за маркировъчните табелки. Влезем ли в гората, пътеката става сравнително лесна за следване. След плавно изкачване през буковата гора ще излезем при долината на горното течение на Драгалевска река, откъдето за пръв път ще видим дете скални кули на Комините вдясно. Ще трябва да пресечем реката. Тук долината е дълбока и през по-голямата част от деня е сенчесто, тъй че през есенните месеци е възможно пътеката и камъните, по които ще пресечем реката да са заледени. Има мостче, но то е в много лошо състояние и е неизползваемо (към Октомври 2026). След реката имаме два варианта - единият е да тръгнем покрай левия "комин", където стръмно нагоре тръгва пътека. Другият е да обиколим вляво, първоначално към тревистия улей, който ще видим на изток пред нас, но преди да го достигнем, отново свиваме вдясно. Този вариант е по-полегат, но е лесно да се обърка и понякога хората тръгват право на изток по улея нагоре, където пътека няма. Затова настоящият GPX върви по по-стръмния, но по-недвусмислен вариант на пътеката. Малко преди да се изкачим до скалите над левия "Комин", ще видим отклонение вдясно, което тръгва покрай каменен сипей. По него можем да се качим на група едри камъни, които представляват най-високата част на Комините. Можем и да продължим и ще видим още едно по-полегато отклонение към същото място. Но който и от двата варианта да изберем, изкачването на каменната група е опасно, тъй че ако не сме сигурни в способностите си, можем просто да продължим по пътеката към платото. Пътеката към платото продължава нагоре през рехава горичка от брези и храсти, след което излиза на разклон с няколко табелки, където на северозапад слиза пътека за заслон "Кикиш". Ние продължаваме да се изкачваме по тревистите склонове преди платото. Ще подминем Манова чешма и ще излезем на маркираната със номерирани пилони широка пътека по платото, по която след десетина минути ще стигнем заслон "Ушите". За да се качим до връх Ушите трябва да подминем заслона и на няколко метра зад гърба му да свием вляво към върха. Пътечката ще ни заведе до полянката между каменните купчини на върха. От заслон "Ушите" можем да продължим към Златните мостове и хижа "Момина скала", или да се върнем назад по платото към хижа "Алеко".