Разклон - БАК, Страшното езеро, хижа "Мальовица"

Маршрутът започва зад ъгъла на хижа "Мальовица", ако гледаме от пейките пред нея в посока върха (вижте снимката със стрелката). Тръгваме през поляната към реката и намираме удобно място да я пресечем, след което продължаваме по маркировката през клека. Ще прекосим няколко каменни реки, където трябва да следим маркировката внимателно, защото местата, където пътеката влиза в следващата порция клек, не са съвсем очевидни. Преминаването на каменните участъци може да ни се стори неприятно, но това е нищо в сравнение с пасажа, който ни чака, а именно едно много стръмно изкачване през клека покрай река Малка Мальовица. Тук на места наклонът е толкова голям, че може да се наложи да се държим за клоните на клека наоколо, а за десерт, поради близостта на потока отляво, не липсват и кални участъци. На места тази част от пътеката се заледява през есенните месеци, тъй че е добре да помислим как ще слизаме, след като се качим, за да не се превърне разходката ни в нежелана тренировка по бобслей. Изкачим ли стръмното, нататък е сравнително лесно. Е, не липсва стръмно качване, но не е толкова брутално. Първо ще излезем на равно каменно поле, под което тече реката, а след още малко клек - на широка поляна. Вляво от нас се намира рида Ръждавица, а отпред ще видим северните стени на връх Камилата и връх Ловница зад нея. После ще трябва да преодолеем още едно изкачване, южния край на Ръждавица, след което ще слезем към първото езеро по пътя ни. Това езеро, както и повечето езера в района, си няма име (доколкото знам), но общо всички те, включително Страшното езеро, са известни като Прекоречките (или Горнопрекоречки) езера, защото от тях извира Горна Прека река. След това езеро тръгваме отново нагоре - предпоследното изкачване по маршрута, което ни извежда до следващото езеро. Езерото е голямо и синьо, тъй че тук можем да решим, че сме достигнали целта. Не сме. Има още едно изкачване. Едва след него ще видим Страшното езеро и заслона отляво.

От Страшното езеро до БАК може да се мине директно, през премката между върховете Ловница и Камилата, но този вариант е рисков, тъй като пътека почти няма, а места, където да паднем или да ни падне камък на главата не липсват, тъй че ако не сте сигурни дали можете да минете оттам, недейте да рискувате. Качвам маршрута въпреки това, защото се случват всякакви ситуации, тъй че нека го има за справка.