Маркировка в планините

Лентовата (цветна) маркировка се използва за маркиране на летни пътеки. Състои се от правоъгълни ленти, нанесени с боя върху дървета, камъни, стълбове или скали. Всеки маркер има три хоризонтални ленти - две бели и една цветна между тях. Цветът на средната лента може да бъде зелен, син, червен или жълт. За разлика от други подобни системи като чешката и швейцарската, и противно на твърденията, които може да намерите в някои сайтове, в България цветът на средната лента не съответства на трудността, продължителността или типа на маршрута. По него обаче можете да отличите маркировките на два или повече маршрута, които започват от едно място или споделят общ участък, преди да се разделят.

В началото на пътеката и при разклоните има табелки, указващи дестинацията на маршрута и цвета на маркировката, която трябва да следваме. Цветните маркери може да са "огънати" в посоката, в която пътеката завива. Възможно е също така маркерите да са нарисувани като стрелка.

Макар и рядко, съществуват цветни маркери от метал или пластмаса, които са закрепени с пирони или винтове за дърветата.

Стълбовата (или колова) маркировка се използва за обозначаване на зимните маршрути. Стълбовете обикновено са метални, по-рядко - дървени, и са достатъчно високи (минимум 2.5 метра), за да останат видими над натрупалия сняг. Боядисани са в черно и жълто. Понякога на тях са разположени указателни табели. Много рядко на стълбовете можем да видим и табели с азимут.

Има маршрути, където стълбовете имат номерация - например стълбовете, маркиращи зимните пътеки до Черни връх във Витоша са номерирани така, че номерацията на всеки маршрут намалява в посока върха, където е разположен стълб номер 1, при който пътеките се събират.

Зимният и летният маршрут за дадена дестинация може да съвпадат напълно или в отделни участъци. Тогава можем да видим табели за лятната пътека, разположени върху стълбовете на зимната маркировка, или дори цветни маркери, нарисувани върху самите стълбове. Но единичните стълбове с табели не са зимна маркировка - често на разклони и около хижите указателните табели за летните маршрути се разполагат върху стълбове.

По маршрутите ще видим и правоъгълни табели, върху които е указана дестинацията и цвета на маркировката, а понякога - и приблизително време за ходене. Надписите върху повечето нови табели са както на кирилица, така и на латиница.

Табелите могат да бъдат метални, дървени и дори пластмасови. Например в Рила табелите са метални, а в Пирин - често от дърво.

Има табели, които не указват цвета на маркировката, защото не всички летни маршрути имат лентова маркировка. Във Витоша например съществена част от пътеките са маркирани само с табели.

По пътеките ще видим табла с информация за географията и биоразнообразието на съответния район, както и такива, указващи забраните в защитените територии, опасността от лавини или вероятността за срещи с едри хищници.

По немаркираните пътеки планинарите често остават купчинки камъни, за да помогнат на следващия човек, който ще мине оттам. Това е особено полезно в райони, където теренът е каменист и пътека не може да се утъпче. Маркировъчните пирамидки често съпътстват и маркирани маршрути, помагайки в участъците, където официалната лентова маркировка е недостатъчна или избледняла.

Следването на пирамидки обаче може да бъде опасно - не знаем кой ги е направил, не знаем дали се е качвал или е слизал (по сипеи и скални участъци качването често е много по-лесно от слизането), нито дали теренът, на който ще ни изведат, ще е подходящ за възможностите ни.

Не всяка маркировка в планината указва туристическа пътека. По дърветата например често има марки, състоящи се от две успоредни ленти, кръгове, стрелки или номера, които са в два цвята - черен и бял. Това е маркировката на горските стопанства. Тя обозначава границите на горските участъци. Ако пък лентите са черна и червена, вероятно сме на границата на защитена територия. Можем да срещнем и лентички, вързани за клоните - често така се маркират трасата на ултрамаратоните.

Туристическата лентова маркировка винаги е от три ленти - две бели и една цветна (но никога черна) по средата.

Качеството на маркировката варира от отлична (на основните маршрути в националните и природните паркове, но не навсякъде), до почти липсваща. На места табелките са стари и надписите им не се четат. Много маршрути се маркират от доброволци, местни туристически дружества или частни организации. Тяхната маркировка обикновено е добра.

Поради известни особености на човешката психика обаче са възможни следните ситуации:

• един маршрут да е маркиран изобилно в началото, докато пътеката е равна, но при първия разклон или стръмнина маркировката рязко да изчезва.
• на някои места да са монтирани информационни табла, съдържащи правописни грешки (дори в заглавията), нечетим текст поради проблеми с отпечатването, а също и имена на несъществуващи хижи.
• табелки, указващи грешна посока, или пък твърде подценено време за пристигане, сякаш оценката я е правил ултрамаратонец.
• табелки, винаги указващи общото време на маршрута, независимо от разположението си по него, за да се чуди човек защо времето за пристигане не намалява.

Важно е да се отбележи, че поради бързо растящия клек, падащите дървета и свлачищата, качеството на маркировката не съответства непременно на проходимостта на маршрута. Дори даден маршрут да е бил маркиран неотдавна, когато тръгнем по него, пак можем да достигнем непроходими участъци. В hut.bg съществува функционалност за докладване на непроходимите участъци и точното им местоположение.

В hut.bg страниците на маршрутите имат информация за цвета, типа и качеството на маркировката - както за целия маршрут, така и за отделните му сегменти. На картата всеки маршрут е обозначен с линия, съответстваща на цвета и типа на маркировката му.