Отворена ли е хижата?

Това е най-популярният летен маршрут за изкачване на балканския първенец.

Преходът към връх Белмекен започва с лека разходка покрай брега на Равничалското езеро, която ще ни послужи за загрявка за стръмния участък, който следва. Но не се плашете - стръмнината е кратка, а камъните, по които се върви, сравнително големи и стабилни. След това излизаме на приятното тревисто било, по което имаме малко време да си поемем дъх, докато вървим по почти равния участък преди финалното изкачване към върха. А това изкачване, макар да е по пътека сред тревата, е доста стръмничко и не много късо. Но пък когато излезем на върха, ще видим една доста голяма част от Рила и Родопите, а слезем ли малко по югоизточния му склон, можем да погледнем язовир Белмекен от високо. В района често се виждат диви кози, а ако извадим късмет, можем да видим и елегантния братовчед на мармота - лалугера, чието най-високо местообитание на Балканите е именно района на върха.

Алеята от Княжево до Златните мостове е вероятно най-популярният пешеходен турситически маршрут на Витоша. Описаният тук маршрут се движи по нея до местността Бели брег, след което се отклонява към хижа "Септември".

Това е класическата пътека за хижа "Мальовица" от бившата Централна планинска школа (ЦПШ). Представлява полегат черен път, застлан с чакъл и камъни. Движи се през иглолистна гора покрай река Мальовица. Маршрутът е лесен и подходящ за малки деца.

Кратка разходка по почти равна и добре поддържана горска пътека. Поляната пред хижа "Момина скала" е отлично място за пикник, поради което през уикенда може да бъде доста населена.

Това е един от вариантите за преход от хижа "Скакавица" до хижа "Рилски езера". Маркировката в началото е изобилна, но след първия разклон става неясна и започва да се губи, което не е без значение, защото привидни отклонения и не съвсем очевидни завои не липсват. Въпреки това тя е напълно проходима и ако си помагаме с приложение или устройство за GPS навигация, не би трябвало да имаме проблеми.