Отворена ли е хижата?

Това е летният маршрут за Черни връх от хижа "Алеко", който е известен и като "пътеката през Стената". Известен е също и със стръмната си първа половина, но това е така, защото повечето хора тръгват право нагоре по утъпканите от слизащи туристи преки пътеки или по ски пистата, вместо да следват серпентината, по която минава официалната маркировка. Ако следвате маркировката, изкачването ви ще бъде много по-лесно. GPX тракът тук е записан именно по полегатата маркирана серпентина. Маршрутът започва от поляната пред хижа Алеко, след чешмата, където пътеката нагоре е ясно видима. След това постепенно набираме височина, отляво виждаме връх Малък Резен, а вдясно - двете коти на връх Ушите в далечината. Подминаваме изоставена сграда, която според картата на BgMountains е бившата горна станция на ски влек "Заека". До нея има чешма, която тече цяло лято. Стигнем ли до разклона, където пътеката ни се слива с черния път и коловата маркировка покрай него, ще видим и върха за първи път. Вървим по черния път десетина минути и се отклоняваме вдясно, следвайки коловата зимна маркировка - тук зимната и лятната пътека съвпадат. В началото ще слезем до малкото корито на една малка рекичка, която ще пресечем по дървено мостче. След това пътеката се разклонява на няколко пътеки, вървящи горе-долу паралелно една на друга. На места се налага да обикаляме мочурливи участъци, които си променят местоположението и мащаба в зависимост от сезона, тъй че разнообразието от пътеки помага. Стигнем ли чайната и равната поляна пред нея, сме почти на върха. Тук маршрутът приключва за повечето хора, но ако сме ентусиасти, можем да се изкачим до истинската най-висока точка на Витоша, която е купчината едри камъни на петдесетина метра от чайната. От нея можем да погледнем другите туристи отвисоко.

Маршрутът започва зад ъгъла на хижа "Мальовица", ако гледаме от пейките пред нея в посока върха (вижте снимката със стрелката). Тръгваме през поляната към реката и намираме удобно място да я пресечем, след което продължаваме по маркировката през клека. Ще прекосим няколко каменни реки, където трябва да следим маркировката внимателно, защото местата, където пътеката влиза в следващата порция клек, не са съвсем очевидни. Преминаването на каменните участъци може да ни се стори неприятно, но това е нищо в сравнение с пасажа, който ни чака, а именно едно много стръмно изкачване през клека покрай река Малка Мальовица. Тук на места наклонът е толкова голям, че може да се наложи да се държим за клоните на клека наоколо, а за десерт, поради близостта на потока отляво, не липсват и кални участъци. На места тази част от пътеката се заледява през есенните месеци, тъй че е добре да помислим как ще слизаме, след като се качим, за да не се превърне разходката ни в нежелана тренировка по бобслей. Изкачим ли стръмното, нататък е сравнително лесно. Е, не липсва стръмно качване, но не е толкова брутално. Първо ще излезем на равно каменно поле, под което тече реката, а след още малко клек - на широка поляна. Вляво от нас се намира рида Ръждавица, а отпред ще видим северните стени на връх Камилата и връх Ловница зад нея. После ще трябва да преодолеем още едно изкачване, южния край на Ръждавица, след което ще слезем към първото езеро по пътя ни. Това езеро, както и повечето езера в района, си няма име (доколкото знам), но общо всички те, включително Страшното езеро, са известни като Прекоречките (или Горнопрекоречки) езера, защото от тях извира Горна Прека река. След това езеро тръгваме отново нагоре - предпоследното изкачване по маршрута, което ни извежда до следващото езеро. Езерото е голямо и синьо, тъй че тук можем да решим, че сме достигнали целта. Не сме. Има още едно изкачване. Едва след него ще видим Страшното езеро и заслона отляво.

Това е обичайният маршрут за изкачвана на връх Мальовица през лятото. Има стръмнички участъци и доста камънак, но пък ако имаме късмет с времето, ще видим доста голяма част от Рила отвисоко.

Това е най-популярният летен маршрут за изкачване на балканския първенец и е един от най-живописните в Рила - ще видим петте най-високи върха в Рила и ще минем покрай брега на няколко ледникови езера. Кабинковият лифт "Ястребец" ни качва почти на 2400 метра височина и ни спестява по-голямата част от денивелацията, а по пътя има две места, където можем да хапнем - хижа "Мусала" и заслон "Ледено езеро". Маршрутът е подходящ за еднодневен излет от София, тъй като дори и да нямате кола, пътуването с автобус до Боровец през Самоков отнема към час и половина - два в посока (с чакането по спирките), а лифтът се качва до Ястребец за 25 минути, тъй че ако тръгнете рано (с първия автобус от София в 7:30), можете да се приберете същия ден.

Това е най-популярният маршрут за изкачване на Муратов връх - от южната страна, през Бъндеришката порта, откъдето наклонът към върха е умерен и техническата трудност не е висока.

Това е кратък, но разнообразен маршрут. Ще минете покрай две езера в местността Дендрариума, ще слезете по камениста горска пътека до Планинишка река, която ще пресечете по дървен мост, след което ще се изкачите до широката и, пожелавам ви, слънчева Игликина поляна.